Успехът в производството на картофи зависи от почвата, ефективното подхранване и интегрирания контрол на болести и вредители. Картофите са култура, която е взискателна към почвата, влажността и запасеността с хранителни елементи. Картофите се развиват добре в рохкава, добре аерирана почва, с добър воден и хранителен режим, която се затопля бързо през пролетта. Тежките и сбити почви ограничават развитието, водят до деформиране на клубените и задържат излишна влага. Картофите се развиват най-добре при pH от 5,5–6,5. Почвите с висока засоленост могат да повлияят негативно на качеството на клубените и добива.
При отглеждането на картофи много важно е да се спазва сеитбооборот. Картофите не трябва да се отглеждат няколко години на едно и също място. Най-добри предшественици са бобови култури, зеле, листни зеленчуци и тиквови. Лоши предшественици са култури от същото семейство – домати, пипер и патладжан, защото се нападат от едни и същи болести и вредители.
Преди да се засадят клубените, се прави рътене с цел скъсяване на вегетацията и повишаване на добива с 20-25% (от съществено значение за ранното производство). Чрез тази процедура клубените „се събуждат“ и започват да образуват кълнове, което може да осигури с две седмици по-ранна реколта. Рътенето включва две фази – първо клубените се поставят в добре осветено помещение при около 18–20 градуса, за да се стимулира растежът на кълновете, а след това се преместват в по-хладно, тъмно помещение при 8–10 градуса, за да се закалят преди засаждане.
Картофите са култура на прохладния климат. Може да се засадят при трайно задържане на температурата над 7-8 °C, а оптималната температура за растеж на надземните части е около 20-25 °C. Клубенообразуването протича най-интензивно при температура на почвата 17-19 °C (21-25 °C на въздуха).
Картофите са растения, които образуват голяма листна маса, а клубените изискват много усилия, за да нарастват. След засаждане трябва да се полеят обилно. Картофите имат нужда от влага, особено в периода на клубенообразуване. Липсата на вода води до образуване на дребни картофи. Поливането трябва да се преустанови, когато листата започнат да пожълтяват и да отмират.
Времето за прибиране на добива зависи от сорта и климатичните условия, като картофите обикновено достигат зрялост за 90–120 дни. Ранните картофи имат по-къс вегетационен период между 70–90 дни.
Торене
Картофите имат специфични изисквания към торенето и необходимостта от хранителни елементи варира в различните етапи на растеж. В началните етапи те се нуждаят от азот за стимулиране растежа на листната маса и стъблата. Фосфорът трябва да се прилага преди засяване, за да подпомогне ранното развитие на корените и увеличава съдържанието на скорбяла в клубените. Калият е важен за качеството и здравината на клубените и устойчивостта на болести.
Препоръчително е използването на калиеви торове на база калиев сулфат. Калиевите торове, съдържащи хлор, намаляват скорбялата в клубените.
Картофите се нуждаят също така от калций, магнезий, желязо, сяра, бор, молибден, мед, цинк и други, но най-често страдат от недостиг на магнезий и бор.
Роля на хранителните вещества и симптоми на дефицит
Дефицит на азот: Азотът е от съществено значение за растежа на листата и фотосинтезата. Недостигът обикновено причинява пожълтяване на по-старите листа (хлороза), забавен растеж и намален размер на клубените. Излишният азот, от друга страна, може да доведе до образуване на много листна маса за сметка на образуването на клубени, което води до по-малки клубени с по-ниско съдържание на нишесте и лошо качество за съхранение.
Недостиг на фосфор: Фосфорът е от решаващо значение за преноса на енергия, развитието на корените и ранното вкореняване на растенията. При картофите дефицитът на фосфор може да причини тъмнозелено или виолетово оцветяване на листата, особено при по-старите листа. Забавеният растеж на корените и по-малко образуване на клубени също са често срещани симптоми. Ниските нива на фосфор могат да забавят зреенето, което води до по-ниски добиви и по-малки грудки с намалено съдържание на нишесте.
Недостиг на калий: Калият играе ключова роля в регулирането на водния режим, устойчивостта на болести и качеството на клубените. Симптомите на недостиг включват покафеняване и накъдряне на краищата на листата, известно като листно изгаряне, както и слаби, крехки стъбла. Недостигът на калий също влияе върху качеството на грудките, често водещо до лоша текстура на кожицата, по-ниско съдържание на нишесте и повишена податливост на натъртвания и гниене при съхранение.
Недостиг на калций: Калцият е жизненоважен за здравината на клетъчната стена и качеството на кожицата на клубените. Недостигът може да причини проблеми като вътрешни петна от ръжда (малки кафяви петънца в грудката) и тънка кожица на грудките, които са склонни към напукване и болести. В тежки случаи, дефицитът на калций може също да доведе до повишена честота на заболявания като куха сърцевина, особено при по-чувствителните сортове.