Технология за подхранване на домати

Разбирането на правилното торене на доматите е от съществено значение за постигането на обилна реколта и производството на по-едри плодове.

Първата стъпка преди да пристъпите към торене е да направите почвен анализ, който ще даде информация за количеството на хранителните елементи, съдържащи се в почвата. Наред с това, почвеният анализ ще покаже и какво е pH на почвата. Диапазон от pH от 6,2 до 6,8 е оптимален за доматите. Всичко извън този диапазон ще повлияе негативно на растежа на доматите.

Доматеното растение преминава през четири етапа на растеж: разсад, вегетативен растеж, цъфтеж и плододаване. Фазата на развитие е от решаващо значение, когато става въпрос за торене на доматените растения. Прилагането на правилния вид тор в точното време гарантира, че растенията ще получат хранителните вещества, от които се нуждаят на всеки етап от растежа.

Препоръчително е първото торене на доматените растения да се направи 2 седмици след засаждането им в земята, за да имат време да се аклиматизират. В ранните фази растенията имат нужда от азот и фосфор. Азотът е от решаващо значение за растежа на вегетативните органи – стъбло и листа и цялостната им жизненост. При недостиг на азот листата на растенията остават дребни, светлозелени до жълти. Плодовете са дребни, бледозелени, при узряване се оцветяват в яркочервен цвят. Прекомерното азотно торене също се отразява неблагоприятно върху развитието и продуктивността на доматите. Растенията имат буен растеж и образуват голяма листна маса. Твърде много азот в по-късен етап може да доведе до прекомерен растеж на листата за сметка на развитието на плодовете.

Фосфорът е елемент, който също е много необходим в ранните фази, тъй като стимулира развитието на корените. Той е особено важен и по време на прехода от вегетативен растеж към цъфтеж. Адекватното количество фосфор помага на доматите да произвеждат повече цветове, което води до образуване на повече плодове по-късно. При недостиг на фосфор по растенията се наблюдават видими изменения, изразени в появата на виолетов оттенък по долната страна на листата, а при по-силен недостиг – и по целите растения. Стъблото остава тънко, задържа се растежа на кореновата система, увеличава се процента на изресяване на цветовете, цъфтежа и узряването на плодовете закъснява, най-често те са дребни.

Най-голяма нужда от калий имат растенията в периода на нарастване на плодовете. Той помага за регулирането на различни процеси, като например по-ефективно използване на водата, отваряне и затваряне на устицата и транспорта на хранителни вещества. Калият също подобрява качеството на плодовете, като повишава съдържанието на захари и твърдостта им, намалява неравномерното узряване и повишава устойчивостта на растенията срещу причинители на болести.

Микроелементите, макар и необходими в по-малки количества, са също толкова жизненоважни за развитието на доматите. Те включват елементи като желязо, манган, бор и цинк.

Желязо: Неразделна част от производството на хлорофил, с голямо значение за цялостното развитие на растението и не бива да се пренебрегва. Неговата функция е пряко свързана с процесите на дишане, фотосинтеза и др. Дефицитът на желязо може да доведе до пожълтяване в основата на листата (междужилкова хлороза), особено при новия прираст.

Манган: Играейки роля във фотосинтезата и дишането, манганът е от съществено значение за активиране на химичните процеси в растението. Той играе важна роля при усвояване и състоянието на желязото в растителния организъм, както и за асимилацията на азот. Недостигът може да се прояви като покафеняване на върховете на листата и потенциално намаляване на общата жизненост.

Бор: Това хранително вещество помага цъфтежа и завързването на плодовете и е особено важно по време на цъфтежа. Борът увеличава скоростта на транспортиране на захари от по-старите листа към зоните на активно нарастване или към развиващите се плодове. Липсата на бор може да причини гниене на цветовете, при което долната част на доматите почернява и се разпада.

Цинк: Цинкът е необходим в много малки количества, но е изключително важен за растенията. Цинкът подпомага синтеза на протеини и въглехидрати и е необходим за функционирането на множество ензими. Когато растенията нямат цинк, те могат да показват признаци като малки, деформирани листа и слаби темпове на растеж.

Калций: Калцият е елемент, който също не трябва да се пренебрегва. Той е важен за здравината и пропускливостта на клетъчната мембрана. Калцият не може да се придвижва чрез флоема и не може да се транслоцира от по-старите към по-младите листа и съответно към плодовете. За да се компенсира това, много подходящо е листното подхранване с калций. При недостиг на калций може да се появи върхово гниене по плодовете. Калцият намалява гниенето, ускорява узряването, подобрява цвета, твърдостта на плода и увеличава срока на съхранение. Растенията имат най-голяма нужда от калций във фаза цъфтеж и нарастване на плодовете.

При отглеждане на домати на леки песъчливи почви с кисела реакция и прекомерно азотно-калиево торене по долните листа може да се появи петниста хлороза, предизвикана от недостиг на магнезий. На карбонати почви доматите заболяват и от недостиг на мед.

Едно от най-важните мероприятия при отглеждане на домати е закаляването на разсада. В началните етапи растенията са поставени в затворени помещения и разсадът расте и се развива при изключително благоприятни условия. Преместването на открито ги поставя в нова среда с температурни клебания, ярко слънце, вятър и неравномерна влажност, причиняващи стрес. В резултат на пресаждането те боледуват и се възстановяват бавно.

Ако закаляването се направи правилно, закалените растения ще бъдат по-устойчиви както на температурните колебания на външната среда, така и  на вредители.

Полезни съвети как да направите закаляването може да прочетете ТУК.