Зелето е универсален зеленчук, който може да се отглежда почти навсякъде и е ценен както заради вкусовите си качества, така и заради изключителната си дълготрайност и издръжливост.
Отглеждането на зеле в България се обособява в ранно, средно ранно и късно полско производство. Ранното зеле се сее през януари, а готовия разсад се засажда през ранна пролет и се използва за прясна консумация. Средно ранното зеле се засажда от март до края на май и е по-ограничено като производство. Най-големи площи заема късното производство, чиято продукция се използва както за консервиране, така и за прясна консумация. Късното зеле се засажда от края на юни до август.
Време за засаждане
Времето за засаждане е от решаващо значение за успешното отглеждане на зеле. Като култура на по-хладния климат, зелето вирее при температури между 7°C и 24°C. Засаждането в точното време помага да се избегнат проблеми като поникване, разцепване и лошо образуване на кочаните.
Зелето за ранно полско производство се засажда от 25 март до 5 април, когато почвената температура на дълбочина 10-12 cm е над 7-8°С.
Срокът на засаждане при средно ранното полско производство чрез разсад е от 20 май до 5 юни. Разсадът се сортира и се изрязват около половината от листните петури. По този начин се намалява транспирацията и растенията се прихващат по-бързо и равномерно след засаждането.
Късното зеле се засажда към 15-20 юли като разсадът се сортира и се отстранява около 1/2 от петурите на листата.
Добри предшественици за зелето са тези, които оставят почвите по-рохкави, чисти от плевели и с добър запас от хранителни вещества. За тази цел са особено подходящи доматите, патладжанът, краставиците, морковите, картофите и житните култури. Средно ранното и късното зеле растат добре след спанак, тиквички, марули, краставици, зелен боб и зелен грах. Лукът е лош предшественик.
Зелето не трябва да се засажда две поредни години на едно и също място. Спазването на правилен сеитбооборот предотвратява натрупването на почвени патогени, тъй като старите кочани способстват за размножаването на много болести, освен това в корените активно се размножават личинките на зелевата муха.
Въпреки, че зелето е по-студолюбива култура, за засаждане трябва да се избере слънчево място, огрявано от слънцето поне 6 до 8 часа дневно. В повечето случаи зелето предпочита плодородна почва с pH в диапазона от 6 до 6,8.
Торене
Зелето е култура с бърз темп на растеж, която развива голяма листна маса и бързо изчерпва хранителните вещества от почвата. Почвата трябва да е добре дренирана, тъй като задържането на вода причинява разцепване или гниене на корените.
Зелето е култура с високи изисквания към хранителните вещества и се нуждае от балансирано торене, за да се развива оптимално – от образуването на голяма листна маса до формирането на плътни, стегнати зелки.
Ранното зеле, което е засадено през пролетта, се окопава. Това позволява на растенията да растат ускорено, тъй като се създават условия за бързо повишаване на температурата на почвата, подобрява се проветряването и водния режим на почвата. При окопаването се внася азотен тор двукратно. Това стимулира развитието на листната маса, което е от съществено значение за фотосинтезата. Когато започнат да се оформят главите (обикновено 5–6 седмици след разсаждането), трябва да се внася тор с по-високо съдържание на калий, което спомага за плътността и големината на главите.
Препоръчва се поливане преди и след внасяне на тор, за да се намали риска от увреждане на корените и да се подобри усвояването на хранителни вещества. Поливките зависят от водния запас на почвата. 1-2 седмици преди беритба, торенето и поливките трябва да се прекратят, за да не се напукат зелките.
Технология за подхранване на зеле
