Рапицата е едногодишна маслодайна култура, която се отглежда в целия свят главно заради богатите на масло семена. Рапицата е втората по площ маслодайна култура след слънчогледа в България. Въпреки че площите с рапица значително намаляха през последните години, тя е с изключително важно стопанско значение за страната. Рапицата се отглежда основно за фураж, производство на рапично олио и биодизел. Тя е едно от най-добрите медоносни растения, тъй като цъфти през април-май и е отличен източник за прашец и нектар за пчелите.
Рапицата има дълбока и бързоразвиваща се коренова система, която прониква на по-голяма дълбочина, подобрява структурата на почвата, нейната аерация и водопропускливост. Тя се развива добре на различни почвени типове – черноземи, наносни, сиви, канелени и кафяви горски почви. Неподходящи са песъчливите и тежките глинести почви. Рапицата изисква неутрална, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална реакция на почвата – Ph 6-7,5.
Рапицата е растение на дългия ден, нуждае се от много светлина. Ако се отглежда на сенчести места стъблото изтънява и междувъзлията се удължават. Тя развива голяма вегетативна маса и се нуждае от много вода, особено през фазите бутонизация и цъфтеж, а също при нарастване на шушулките.
Рапицата е устойчива на измръзване и през зимата понася доста ниски температури. За да встъпи в зимуване, рапицата трябва да е образувала розетка от 8-10 листа, да има добре развита коренова система – с дължина на корените около 25 см и 8-10 мм диаметър на кореновата шийка. Така растенията може да издържат на температури до -15о С без снежна покривка. Ако през зимните месеци върху посева се задържи снежна покривка, рапицата е в състояние да понесе студове до -25о С. Вегетацията се подновява при температури от 3-4о С. Рапицата не понася високи температури и ако температурата надвиши 30о С, развитието на културата се забавя. Тези температури влияят негативно на добива.
Добри предшественици на зимната маслодайна рапица са зимни житни, зърнено-бобови и окопни култури. Като растение от семейство Кръстоцветни, рапицата не трябва да се засява след зелеви култури и слънчоглед, тъй като са гостоприемници на едни и същи икономически болести и неприятели. Рапицата не трябва да се връща на същото поле по-рано от 4-5 години.
Оптималния срок за засяване на зимна маслодайна рапица зависи от климатичните условия в съответния район. В България този срок е от края на август до 25 септември. Сеитбата трябва да се извърши в оптимален срок, защото през август у нас обикновено е сухо, и това може да доведе до неравномерно поникване на посевите. Освен това при по-ранната сеитба има опасност от прорастване на растенията. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да се развият добре (да оформят розетка от 8-10 листа) до настъпване на зимата, да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите.
Ориентировъчната гъстота на посева за съвременните хибриди зависи от срока на засяване, междуредовото разстояние, ранозрелост и варира между 30 – 50 растения/кв. м. В прекалено гъстите посеви растенията са по-издължени и са по-склонни към полягане, развиват по-слаба коренова система и са по-чувствителни към болести. Дълбочина на сеитба на рапицата при нормални условия трябва да е от 1 до 2 см. Дъжд от порядъка на 5-10 мм, паднал непосредствено след сеитбата на рапицата е достатъчен за осигуряване дружното поникване и добро гарниране на посева.
Критични фази от развитието на рапицата и важни хранителни елементи
Поради дългият вегетационен период и голямата биомаса, потребността на рапицата от хранителни вещества е голяма. Изискванията към хранителни вещества за растежа й са значително по-големи от износа при прибирането на реколтата. Рапицата е азот зависима култура и извлича два пъти повече азот в сравнение с житните култури. Рапицата има големи изисквания към торенето още през първите фази от развитието си през есента, затова правилното предсеитбено торене е от голямо значение за нейното развитие. Целта е преди зимата рапицата да достигне подходяща фаза за презимуване. Обикновено запасите от азот в почвата през есента са недостатъчни, което прави есенното торене необходимост.
Препоръчителното количество азот през есента не трябва да надхвърля 3 – 4 кг N/дка. Твърде голямото количество азот води до бърз растеж на стеблата и съответно до буен растеж на растението, като по този начин ще доведе до намаляване на устойчивостта на ниски температури.
Важни хранителни елементи за рапицата са сяра, магнезий, бор, молибден и манган.
Както всички кръстоцветни култури, така и рапицата е отзивчива на торене със сяра. Сярата е необходима за по-ефективното усвояване на азота от растенията, тя участва в превръщането на неорганичният азот в органичен. За всеки 10 кг азот е необходим приблизително 1 кг сяра (2,5 кг SO3). Използването на NP/NPK тор със сяра през есента и N + S тор през пролетта осигурява необходимото количество от този елемент. Сярата подпомага изхранването на семената. Недостигът ѝ може да има сериозни последици върху очаквания добив.
Рапицата е боролюбива култура. През есента рапицата усвоява 25% от общото й необходимо количество бор. Необходимостта от бор във фаза розетка (6-8-и лист) е голяма, тъй като тогава протича процеса на диференциране на генеративните органи.
Борът е важен за общото развитие на културата, презимуването и устойчивостта на болести. Той подобрява процесите на оплождане и залагане на шушулките, спомага за по-добър цъфтеж и равномерно узряване и повишава съдържанието на масло в семената. Недостигът на бор се изразява в скъсени междувъзлия, кухи корени и стъбла, поява на пукнатини в стъблото, забавен растеж, по-малко цветове и по-нисък добив.
Манганът е важен за цъфтежа, образуването на шушулки, повишаване на масленото съдържание в семената.
Рапицата е чувствителна на недостиг на молибден. При липса на молибден намалява броят на разклоненията и шушулките на растение, намалява количеството на семената и средното им тегло, а от тук намалява добива и качеството.
Рапицата е калиеволюбива култура. Калият е необходим за доброто развитие на културата, високият добив, доброто качество и подобрява устойчивостта на абиотичен и биотичен стрес (засушаване, студ, болести и други). Калият е важен за поддържането на тургора в растенията, за управлението на устицата.
Първото най-важно агротехническо мероприятие, което трябва да се извърши напролет е торенето. За да се прецени подходящата торова норма трябва да се направи оценка на състоянието и развитието на посева, а именно да се оценят следните параметри: дата на сеитба, плътност на посева преди зимата, фаза на развитие на културата преди зимата, плътност на посева след презимуване, състояние на растенията след презимуване.
Рапицата е култура, която през есенното си развитие натрупва значително количество азот в листата. Ако след презимуване част от листата са загинали, има значителна загуба на азот. Подхранването в началото на вегетацията се използва за регенериране на листната розетка и стимулира вече формираните листни и цветни пъпки, спомага за растежа на главния корен и последващото разклоняване на растенията. На този етап добре е да се направи комбинирано торене с азот и сяра. По-слабо развитите растения с по-малко от 6 листа изискват по-голямо количество азот, докато добре развитите растения вече са поели повечето хранителни вещества през есента и следователно трябва да се торят умерено.
Най-много азот рапицата усвоява от фаза удължаване на стъблото до края на цъфтеж.
В началото на нарастването на стъблото в края на март, началото на април трябва да се извърши второ пролетно подхранване. То гарантира доставянето на азот към цветовете и последващото образуване на семена и спомага за формиране на повече шушулки. До цъфтежа рапичните растения са приели около 75% от общия азот. Втората доза трябва да се внесе в момента преди появата на цветните пъпки на главното стебло, когато растенията са вече 15 – 25 см високи.
Роля на хранителните елементи
За добър растеж и развитие и постигане на висок добив, рапицата се нуждае от своевременно хранене с важните макро и микро елементи – азот, фосфор, калий, сяра, магнезий, бор, манган, молибден. Някои от тях са необходими в много малки количества, но не трябва да се подценяват.
За ролята на хранителните елементи може да прочетете ТУК
Потребност от хранителните елементи
Формирането на шушулките и наливането на семената, се определя от торенето с азот, фосфор, сяра и бор.
Оптималните торови норми се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими форми на хранителните елементи, износа със 100 кг семена и съответната вегетативна маса, планирания добив, почвата, хибрида, климатичните условия.