Царевицата е една от най-важните зърнено-житни култури в световен мащаб, която осигурява храна, фураж и промишлени суровини. Нейната адаптивност към разнообразните условия на околната среда и високата ѝ продуктивност я правят основна култура в много страни. Адаптивността на културата към различните климатични и почвени условия е довела до създаването на множество хибриди царевица.
В нашата страна царевицата заема трето място след пшеницата и слънчогледа и се отглежда на площ около 5 млн. дка. Отглежда се основно за зърно, което се отличава с висока хранителна стойност и се използва за различни цели, главно като храна на животните. Царевицата развива голяма надземна маса и е отличен сочен фураж за животните и суровина за силажиране. Очаква се увеличаване на нуждите от силажна царевица заради повишената употреба като суровина за производство на биогаз. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства.
В България се отглеждат царевични хибриди с различен вегетационен период – от ранни хибриди до хибриди от група 600 по ФАО с вегетационен период до 135 дни. Изискванията на различните хибриди от тези групи са различни поради това, че формират различна вегетативна маса и различни добиви от зърно или зелена маса за силаж.
Царевицата се развива добре на различни почвени типове, но предпочита слънчеви терени, дълбоки, добре дренирани почви, с добра аерация и влагозадържаща способност. Предпочитаните типове почви за отглеждане на царевицата са черноземните, наносните и канелените горски почви с високо съдържание на органично вещество. Тези почви осигуряват баланс между дренаж и задържане на влага, което е от съществено значение за развитието на корените и усвояването на хранителните вещества.
Поради добре развитата си коренова система, царевицата усвоява водата и хранителните вещества по-ефективно от повечето житни култури. Царевицата не понася преовлажняване, особено в ранните фази от развитието си и при тези условия царевичните корени на младите растения лесно изпадат в асфикция (задушаване). В резултат на недостиг на кислород, постъпването на фосфор в корените е затруднено, нарушават се процесите на белтъчния обмен и общата продуктивност на органичното вещество се понижава.
Оптималният диапазон на pH на почвата за царевицата е между 6,0 и 7,2. Царевицата може да понася леко кисели до леко алкални условия, но екстремните нива на рН могат да повлияят на наличието на хранителни вещества и развитието на растенията. Царевицата е чувствителна на засоляване. При кисело pH и/или засоляване на почвата добива значително се понижава (10-30 %).
Царевицата е топлолюбива култура. От цъфтежа до узряването, оптималната температура за растежа и развитието на царевицата е 22-23°С. Температури над 35°C силно намаляват жизнеността на тичинковия прашец и нарушават сериозно опрашването, докато температури под 10°C могат да забавят растежа и развитието. Температурна сума за приключване на жизнения цикъл – за ранните хибриди – 2200°С, за средно ранните – 2400°С за средно късните – 2720°С и за късните – 3120°С.
Царевицата се засява, когато на 10 см дълбочина почвата трайно се затопли до 10-12°С. За условията на нашата страна това е периода от 5 април до 5-10 май. При температура на почвата 10°С царевицата пониква за 20-22 дни, а при температура на почвата 12°С – за 13-15 дни.
Правилното разстояние при сеитбата на царевицата е от решаващо значение за оптималния растеж на растенията и добива. Междуредовото разстояние при сеитба на царевицата обикновено е 70 см. Разстоянието между растенията вътре в реда зависи от начина на отглеждане и от хибрида и е от 20 до 30 см. Дълбочината на засяване зависи основно от структурата на почвата и влагозапасеността в момента на сеитба. Обикновено е 6-8 см, но при тежки почви с глинеста структура дълбочината се намалява до 4-6 см.
Препоръчителната гъстота на сеитба при оптимални условия зависи от зрелостта на хибрида и при неполивни условия е както следва:
Ранни хибриди – 6500 – 7000 реколтирани растения/ дка
Средно-ранни хибриди – 6000 – 6500 реколтирани растения/ дка
Късни хибриди – 5500 – 6000 реколтирани растения/ дка
В случаите, когато царевицата се отглежда при поливни условия препоръчителната гъстота се увеличава с 1000 до 2000 растения на декар, в зависимост от групата на зрялост, типа на напояване и интензивността на отглеждане.
Царевицата понася краткотрайно отглеждане след себе си при поливни условия. Най-подходящи предшественици за отглеждане на царевица са едногодишните и многогодишните бобови култури. Основни предшественици за отглеждане на царевицата в нашата страна са пшеницата и ечемикът.
Изчисляване на посевната норма
ПОСЕВНА НОРМА = ( ЖЕЛАНА ГЪСТОТА НА ПОСЕВА / % КЪЛНЯЕМОСТ ) х 100
Критични фази в развитието на царевицата и ключови елементи
Има три много критични за добива фази в развитието на младия царевичен посев за зърно:
Фаза 4-6 лист: през тази фаза в царевичните растения се залага броя на редовете зърна около вретеното. При хибридите с група по ФАО около 350-400 това се случва по-рано – около 4-5 лист. При хибридите с ФАО над 400 става във фаза 5-6 лист. В тази фаза е много важно да не допускаме никакви хранителни дефицити върху посева. Листното хранене е многодобро решение, защото веднага предоставя хранителни вещества в правилния момент на точното място. Още в ранните фази на развитие на царевицата може да се подпомогне образуването на кочани и по този начин добива на зърно чрез достатъчно снабдяване с бор, цинк и манган.
При липса на бор се нарушава цъфтежа на царевицата. Цинкът участва в процеса на растеж и повишава устойчивостта на стрес. Манганът е необходим в много малки количества, но е важен за фотосинтезата. За да подпомогнем растението в стресови ситуации и да го подхраним с необходимите елементи подходящи продукти са Труено и Хийлър, с високо съдържание на свободни L-аминокиселини и основните жизненоважни макро- и микроелементи.
Фаза 8 лист: през тази фаза растенията решават колко зърна да заложат на всеки ред.
В тази фаза царевицата е особено чувствителна към недостиг на хранителни вещества, по-специално на цинк. Недостигът на цинк се диагностицира най-лесно в ранни фази на царевицата (2-8 лист). Като правило дефицит на цинк се проявява, когато нивото на pH на почвата е повече от 7. От друга страна фосфорът влошава обмяната на цинк в растенията, провокирайки дефицит. Царевицата е особено чувствителна към недостига на цинк, най-вече върху карбонатни почви. На такива почви царевицата се засяга и от недостиг на бор и желязо. В тази фаза недостига може да се компенсира с листно приложение на Микроплант Манган+Цинк.
Третата критична фаза е изметляване – цъфтеж – първоначално наливане на зърното. В тази фаза е много важно културата да е обезпечена с елементите азот, калий, магнезий, бор, молибден, мед, желязо необходими за високото качество на зърното, енергийно съдържание, жизнеността на полена и образуването на зърната, подсилване на толерантността към стрес. Това може да се постигне с листно приложение на Кристафол N.
Критични по отношение на влагата са и периодите на изметляването, цъфтежа и наливането на зърното.
Роля на хранителните вещества при царевицата
Царевицата е взискателна и се отплаща щедро при правилно хранене. Царевицата се нуждае от най-много хранителни вещества във фазите от издължаване на стъблото до края на фаза изметляване. В зависимост от технологията на отглеждане, основното торене се прави предсеитбено, с окопаването се прави подхранване. Почти през цялата вегетация е възможно и листно торене.
За ролята на хранителните елементи може да прочетете ТУК
Изисквания към хранителния режим
Разбирането на деликатния баланс между азота, фосфора и калия – основните макроелементи в торенето на царевицата е от решаващо значение за земеделските стопани, които се стремят да увеличат добивите си, като същевременно сведат до минимум въздействието върху околната среда.
Усвояването на хранителните вещества следва модел, при който азотът е най-необходим, следван от фосфора и калия.
Средното съотношение на N : P : K при царевицата е 2 : 1,2 : 1,4. То варира в зависимост от хибрида и планирания добив, но общо взето е в доста тесни граници, така че може да се ползва като изходна база при определяне количествата на отделните торове.
При царевицата за зърно най-високите добиви се получават при азотна норма на торене 20-25 кг/дка (N). Нивата на азотното торене трябва да бъдат такива, че да стимулират максимално растежа и същевременно да осигурят на растенията добър синтез на протеини, важно, както за царевицата за зърно, така и за царевицата за силаж. Твърде много азот (небалансирано торене) може да наруши пропорцията между вегетативната маса и количеството зърно от всяко растение. Като резултат от прекомерно азотно торене може да падне съдържанието на скорбяла/нишесте в царевичния силаж. Балансираното торене стимулира развитието корените, вкл. на корените от възела на братене (т.нар. въздушни корени), които подобряват закрепването и устойчивостта на полягане на растенията.
В практиката най-често се приема, че почвите в нашата страна са добре запасени с калий и обикновено такива торове не се внасят. Това обаче може и да не е релевантно за отделни площи, особено при отглеждане на калиеволюбиви предшественици.
До фаза 8-10 лист темпът на усвояване на хранителните вещества е по-бавен. Едва 30 % от азота се усвоява до фазата на издължаване на стъблото, до изметляване – 50 %, до края на изметляване – 70 %. Затова подхранване с азот в тези фази може да бъде много благоприятно за добива.
До фаза изметляване растенията усвояват около 40% от фосфора и около 80% от калия. При торене с калиеви торове усвояването на калия продължава до края на вегетацията. Това удължаване на периода на хранене с калий е от изключително голяма значение за хибридите с дълъг вегетационен период, отглеждани при поливни условия.
Торовите норми при царевицата се определят в зависимост от предшественика, запасеността на почвата с хранителни вещества, планувания добив, климатичните условия и начина на отглеждане.
При средни добиви 800 – 1000 кг/дка зърно, царевицата изнася от почвата около 20-25 кг N/дка, 8-10 кг/дка P2O5, и 20-28 кг/дка K2O.
ПРИМЕРНИ СХЕМИ НА ТОРЕНЕ ПРИ ЦАРЕВИЦА
ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ ПРИ ЦАРЕВИЦА
Сембодиа предлага на своите клиенти семена царевица за производство на зърно, силаж с висока хранителна стойност и биогаз – селекция на френската компания „Майсадур груп“ и RAGT.
Изберете подходящия за Вас хибрид от ТУК.