Когато получите протокола от почвения анализ, най-важният въпрос е какво да направите с резултатите. Да запазите ли досегашното торене, къде има нужда от промяна и къде можете да спестите разходи?
За това издание на „Въпроси от полето“ поканихме и преподаватели от катедра „Аналитична химия“ на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). От години работим заедно с цел подобряване на прилаганите аналитични методи, поддържането на качеството на анализите и повишаване на квалификацията на екипа ни. През годините това сътрудничество ни даде основа и за съвместни научни публикации, пет дипломни работи на студенти и една докторска дисертация по теми от дейността на лабораторията. А чрез общата ни стажантска програма над 25 стажанти вече са имали възможност да свържат наученото в университета с практическата работа.
Всеки допринася със своя опит – от проверката на резултатите в лабораторията до препоръката за торене. Събрахме отговорите им на едно място, за да ви помогнем да използвате по-уверено почвения анализ в работата си.
Получих протокола от почвения анализ. Откъде да започна?⠀
⠀
Катрин Чавдарова, инженер-химик
⠀
Преди да решите колко тор да внесете, погледнете хумуса и pH. Те помагат да разберем в какви условия ще се храни културата.
Хумусът често остава на заден план, защото първо гледаме азота, фосфора и калия и мислим какво да внесем. Но при ниско съдържание на хумус въпросът е по-широк от избора на тор. Органичното вещество помага на почвата да поддържа добра структура, да задържа вода и да осигурява хранителни елементи. С торенето можем да покрием недостиг на елементи, но не можем да заменим всички тези функции. Затова ниската стойност е повод да помислим и как да поддържаме органичното вещество в дългосрочен план. Самата оценка трябва да отчита почвения тип и условията на полето.
Следващата стъпка е да видите дали pH е подходящо за културата, която ще отглеждате. Дори почвата да съдържа достатъчно от даден елемент, неблагоприятната почвена реакция може да затрудни усвояването му. В такъв случай увеличаването на торовата норма може да не реши проблема.
След това преминете към оценката на запасеността и конкретните стойности за хранителните елементи. Оценката насочва вниманието към възможните дефицити, а стойностите се тълкуват според използвания лабораторен метод. За да стигнем до конкретна торова норма, трябва да ги свържем с културата, планирания добив и историята на торене на полето. Така разбираме какво е необходимо да променим в досегашната програма за хранене.
Ниска стойност означава ли, че трябва да торя повече, а висока, че мога да пропусна торенето?
⠀
Лена Русева, агроном, технически маркетинг
⠀
При ниска запасеност с фосфор или калий има по-голяма вероятност недостигът да ограничи добива и културата да реагира на торенето. Това е причина да осигурим съответния елемент, но количеството трябва да се определи според културата и полето, вместо просто да увеличим обичайната норма. При фосфорът например може да имаме блокиране на елемента в почвата, което изисква и различен подход към цялата технология на торене.
При висока запасеност може да намалим или временно да пропуснем внасянето на съответния елемент. Но ако тази година резултатът е висок, това не означава автоматично, че можем да пропускаме торенето и през следващите няколко години. С всяка реколта изнасяме хранителни елементи, а колко дълго можем да разчитаме на натрупаните запаси зависи от началната запасеност, културите и добивите. Затова решението трябва да се проследява с последващи анализи.
При азота трябва да сме още по-внимателни. Нитратната му форма е подвижна и с водата може да се придвижи в по-дълбоките слоеве, извън зоната на корените. Амониевата се задържа по-добре в почвата, но може да се преобразува в нитратна. Междувременно растенията усвояват азот, а разграждането на органичното вещество може да освободи нови количества. Затова високата стойност на минералния азот показва състоянието към момента на анализа, а не гарантирана подсигуреност за целия сезон. Тя може да е основание да коригираме предстоящата доза, но трябва да отчетем кога е взета пробата и какви условия са настъпили след това.
Как се проверява дали резултатите от почвения анализ са надеждни?
⠀
проф. д-р инж. Андриана Сурлева, катедра „Аналитична химия“, ХТМУ
⠀
Когато получите протокола, виждате крайните стойности. Зад тях обаче стоят и проверки, с които лабораторията следи дали анализът дава верни и надеждни резултати. Добрата апаратура и обученият персонал са важни, но надеждният резултат изисква постоянен контрол на целия процес.
Например, лабораторията изследва контролна почвена проба, за която има установени стойности по използвания метод. Логиката е лесна: ако знаем какъв резултат трябва да получим, можем да проверим дали го постигаме в допустимите граници. Отделно, всяка почвена проба от полето се изследва като две паралелни проби в лабораторията. Така проверяваме доколко резултатите се повтарят и осигуряваме надеждност на средния резултат. Тези проверки се допълват, защото само повторението на едно число още не доказва, че то е вярно и надеждно.
Разбира се, лабораторията изследва пробата, която е получила. За да описват резултатите вашето поле, тя трябва да е представителна за него. Затова надеждният анализ и правилното пробовземане вървят заедно.
⠀
Мога ли да сравнявам резултати от различни години и лаборатории?
⠀
гл. ас. д-р инж. Людмила Ангелова, катедра „Аналитична химия“, ХТМУ
⠀
Да, можете, но търсим тенденция, а не правим заключения само от разликата между две числа. Известни колебания между анализите са очаквани и не означават непременно, че почвата се е подобрила или обедняла. Особено при минералния азот стойностите се променят с влагата, температурата, усвояването от растенията и процесите в почвата.
При фосфора и калия гледаме дали през годините запасеността се запазва, постепенно намалява или се повишава. След това свързваме тази тенденция с историята на полето. Например понижение след няколко реколти с висок износ и ограничено торене може да има логично обяснение. Значение имат и количествата, внесени с минерални и органични торове, както и дали растителните остатъци са останали на полето.
Повече внимание заслужава рязката промяна, за която няма ясно обяснение, или последователното намаляване към ниска запасеност. При необичаен резултат първо проверяваме дали пробите са от същата зона, от еднаква дълбочина и взети в сходен период спрямо торенето. Ако анализите са от различни лаборатории, проверяваме и съпоставимостта на методите и мерните единици. При необходимост обсъждаме с лабораторията повторен анализ или нова проба, преди да променяме съществено програмата за торене.
Защо анализът показва добра запасеност, а растенията проявяват признаци на недостиг?
⠀
Катрин Чавдарова, инженер-химик
⠀
Възможно е елементът да е в почвата, но растението да не успява да го усвои в необходимото количество. При засушаване например достъпът до хранителните елементи се затруднява, а при преовлажняване или уплътняване корените може да не работят нормално. Тогава проблемът е в условията за усвояване и добавянето на още тор може да не го реши.
Студената почва също може да затрудни фосфорното хранене, а неподходящото pH да ограничи достъпността на определени елементи. Затова, когато резултатите и видът на посева сякаш си противоречат, трябва да проверим какво се случва на полето: кога са се появили симптомите, навсякъде ли се наблюдават и как изглеждат корените.
Ако симптомите са само в отделни участъци, проверете дали резултатът от анализа се отнася именно за тях. Една обща проба може да показва добра запасеност за изследваната площ, но да “прикрива” различията вътре в нея. Затова е полезно да сравним проблемния участък с място, където растенията се развиват нормално, чрез почвен и растителен анализ. Така по-лесно ще установим дали разликата е в запасеността, или в условията за усвояване.
Важно е и да не приемаме всяко пожълтяване или изоставане за хранителен недостиг. Повредени корени, болести и други проблеми могат да дадат сходни признаци. Листният анализ помага да проверим хранителното състояние на растението, но трябва да се тълкува според културата, изследваната растителна част и фазата на развитие. Дори да потвърди недостиг в растението, това не означава автоматично, че в почвата няма достатъчно от елемента. Причината се търси заедно с почвения анализ и огледа на посева.
Мога ли директно да превърна стойностите от почвения анализ в килограми тор на декар?
⠀
Иван Шехтански, агроном, търговски представител за София, Перник, Кюстендил, Благоевград
⠀
Протоколът показва съдържанието на усвоими форми на хранителните елементи, определени чрез съответния лабораторен метод. Това обаче не означава, че растенията ще усвоят цялото измерено количество през сезона. Колко ще могат да използват зависи и от влагата, pH, развитието на корените и други условия на полето. Затова стойностите не могат просто да се извадят от потребностите на културата и разликата да се приеме за торова норма.
Именно затова в Сембодиа към протокола предоставяме и препоръка за торене, както в килограми активно вещество на декар, така и с конкретни продукти. За да я съобразим с вашето поле, ни е нужна информация каква култура предстои да отглеждате, какъв е предшественикът и какви добиви обичайно получавате. Целевият добив трябва да е реалистичен за условията и технологията, защото по-високата торова норма сама по себе си не гарантира по-висок добив. Важно е да знаем и какви минерални или органични торове вече сте внесли, в какви количества и кога, както и дали растителните остатъци остават на полето. Така отчитаме вече внесените елементи и каква част от тях се очаква да бъде достъпна за културата. Заедно с информацията за напояването и обичайните проблеми с влагата това ни помага да превърнем резултатите в конкретен план за торене. Ако впоследствие смените планираната култура или внесете допълнително тор, обсъдете промяната с агронома, за да се прецени необходима ли е корекция на препоръката.
Казват, че почвеният анализ може да намали разходите, но и той струва пари. Как се изплаща тази инвестиция?
⠀
Йоан Неков, съуправител
⠀
Самият почвен анализ няма да промени нищо на полето. Ако протоколът остане в шкафа, а торенето продължи по навик, ползата от него ще си остане на хартия. Той започва да се изплаща, когато използваме резултатите, за да решим какво да внесем, колко и къде.
Представете си, че всяка есен внасяте един и същ комбиниран тор. Анализът обаче показва висока запасеност с фосфор и ниска с калий. Ако повторите обичайната схема, може да платите за фосфор, от който този сезон не очаквате съществена полза, а същевременно да не осигурите достатъчно калий. Анализът помага да насочите средствата към това, от което полето действително има нужда.
От една страна, той може да ви спре от излишно торене. От друга, може да помогне със същия бюджет да изберете по-подходящи торове и норми, вместо да разпределяте средствата по досегашната схема. Ако така осигурите елемент, който е ограничавал развитието на културата, създавате условия за по-добро хранене и по-добра реколта.
Затова ползата не се измерва единствено с това колко по-малко тор сте купили. Важното е какво получавате срещу вложените средства. Ако търсите начин да намалите разходите, първо вижте къде анализът дава основание за това. Намаляването на всички норми с еднакъв процент е лесно решение, но може да засегне точно елемента, който вече е в недостиг. А когато бюджетът е определен, анализът и препоръката помагат да подредите приоритетите: кое хранене е важно да осигурите сега и къде можете временно да разчитате на почвените запаси. Именно при ограничен бюджет почвеният анализ може да бъде особено ценен инструмент за стопанството, защото има по-малко място за разходи без достатъчно основание. Така разговорът с агронома става много по-конкретен: „С тези резултати от почвения анализ и този бюджет как да осигурим най-добре храненето на културата?“