АКАДЕМИЯ СЕМБОДИА

Фосфорът е един от трите основни елемента, заедно с азота и калия, необходими за растежа и балансираното хранене на всички растения. Той участва в състава на аденозинтрифосфата (АТФ), като източник на енергия за важни метаболитни процеси, играе ключова роля в развитието на репродуктивните органи, участва в синтеза и в транспорта на въглехидратите. Под формата на фосфорна киселина той влиза в състава на нуклеиновите киселини (РНК и ДНК). Фосфорът ускорява растежа на кореновата система и е незаменим за клетъчното делене, особено при младите растения. Затова оптималното фосфорно хранене още от началните фази на развитие е решаващо за формирането на здрав и продуктивен посев.

Особеност на фосфора е неговата изключително слаба мобилност в почвата. Фосфатните йони трябва да са част от почвения разтвор, за да могат да бъдат усвоени чрез кореновата система на растенията. Повърхностното приложение на фосфорни торове позволява на активния фосфат да се придвижи на максимум 2 см в почвата при добра влагозапасеност. Именно тази ограничена подвижност прави фосфорът един от най-трудните за управление елементи в почвата – предизвикателство, с което всеки фермер се сблъсква, дори когато прилага правилната доза тор.

Фосфорът в почвата е в постоянна динамика, преминавайки от недостъпна в достъпна за растенията форма и обратно. Въпреки това, процесът на имобилизация (преминаване на фосфора в неусвоима форма) е много по-мощен от процеса на мобилизация.

Кисели или алкални почви? Това има значение

 

Фосфорът е отрицателно зареден и когато попадне почвата, той се привлича и се свързва с положително заредените йони. В кисели почви (pH под 6,5) се свързва и се блокира от желязото и алуминия. В почви с алкална реакция (pH над 7,0) се фиксира от калция и магнезия. По този начин се образуват неразтворими съединения, в резултат на което фосфорът остава слабо подвижен и недостъпен за растенията.

При липса или недостатъчно фосфорно торене (като се има предвид и износът на хранителни вещества с реколтата) се изчерпват запасите и се застрашава плодородието на почвата. Ето защо поддържането на оптимални нива на фосфор в почвата изисква дългосрочен подход, съобразен с реалните загуби и нуждите на културите.

Защо е необходимо да се внася фосфорен тор?

 

  • Ефективно управление на фосфора
    Ефективното управление на фосфора изисква стратегически подход към избора на торове. Познаването на различните торове съдържащи фосфор, включително техните предимства и потенциални недостатъци, позволява на земеделските производители да прилагат персонализирани планове за управление на хранителните вещества, които спомагат за оптимизиране на добива.Фосфорът е естествено срещащ се елемент във всички почви, но не винаги е в усвоима за растенията форма. Количеството на достъпен фосфор за растенията е много ниско в сравнение с общото количество фосфор в почвата. Ето защо в много случаи, прилагането на фосфорни торове е необходимо, за да се отговори на изискванията на културите.

 

  • Форми на достъпен за растенията фосфор
    Растенията усвояват фосфор от почвения разтвор под формата на ортофосфатни йони: HPO₄¯² или H₂PO₄¯. Според редица изследвания едновалентната фосфатна група (H₂PO₄¯) се усвоява най-бързо от корените на растенията. Двувалентна фосфатна група (HPO₄¯²) също има достатъчно добра усвоимост от корените от почвения разтвор. Съотношението, в което се усвояват тези две форми се определя от рН на почвата, като при по-високо рН на почвата преобладава HPO₄¯². Тези фосфатни групи влизат в състава на два основни тора – моноамониев фосфат (MAP) и диамониев фосфат (DAP).

 

  • Моноамониевият фосфат (MAP) и диамониевият фосфат (DAP) се получават чрез взаимодействието на амоняк с фосфорна киселина. Съотношението на амоняк (NH3) към фосфорна киселина (H3PO4) определя кой продукт се произвежда.

 

  • MAP (NH3 +H3PO4 -> NH4H2PO4) или
  • DAP (2NH3 +H3PO4 -> (NH4)2HPO4)

 

  • Приложение на фосфорни торове
    При правилно приложение, фосфорните торове подпомагат критични фази от развитието на растенията – от вкореняването до узряването – като директно влияят върху темповете на растеж, устойчивостта и добивния потенциал. На практика, добре балансираното фосфорно хранене води до редица видими и дългосрочни ползи като:
  • ускорен растеж на корените
  • по-голяма здравина на стъблото
  • по-добър цъфтеж и производство на семена
  • повишена устойчивост на болести и стрес
  • по-равномерно и по-бързо узряване
  • по-високо качество на продукцията
  • подобрена способност на бобовите растения да фиксират азот

 

  • Фактори, които възпрепятстват имобилизацията на фосфор
    От друга страна редица фактори възпрепятстват процеса на имобилизация на фосфора, като:
  • наличие на добра влагозапасеност;
  • pH на почвения разтвор между 6.0 и 7.5;
  • активно работещи микроорганизми;
  • киселинните ексудати от кореновите власинки;
  • високо съдържание на органична материя;
  • торове, обработени с иновативната технология PhosGuard™.

До какво води недостигът на фосфор

 

Идентифицирането на дефицита на фосфор не е лесно, тъй като при слаб недостиг не се наблюдават очевидни симптоми, но растежът се забавя. Така че, когато дефицитът стане очевиден при едногодишните култури, може да се окаже твърде късно. Недостигът най-силно засяга растежа на корените в дълбочина, листата са по-малки и по-тесни и силно се редуцира броя на цветовете. При по-силен дефицит по-долните и по-старите листа са по-малки, горната им страна е синкаво-зелена, долната – антоцианова, а нервите – виолетово-червени. Това оцветяване на листата се дължи на факта, че при недостиг на фосфор се увеличава съдържанието на захари, което допринася за натрупване на пигмента антоциан. Засегнатите листа заболяват от хлороза и преждевременно окапват.

 

Фосфорът се придвижва лесно в растенията, като се транспортира към младите зони на растеж и по-късно към плодните части. Затова, ако за известно време в почвата фосфорът е в недостиг, той може да бъде изтеглян от по-старите листа към физиологично по-активни тъкани – към вегетационния връх. По-късно през вегетационния период растенията се нуждаят от повече фосфор, отколкото от други хранителни вещества.

 

Именно затова фосфорният дефицит е толкова рисков – не само защото често остава скрит, а и защото е трудно да бъде компенсиран навреме. В много случаи растенията показват признаци едва когато вече са загубили част от добивния си потенциал.

 

Предизвикателството не е само в това да се внесе фосфор, а в това той да остане достъпен за културите, когато им е най-нужен. А това изисква по-различен подход към фосфорното торене – особено при съвременните условия на отглеждане.