Гъстотата на сеитба е важен агрономически фактор, който оказва значително влияние върху добива и неговите компоненти. Посевната норма може да варира в зависимост от региона, като се отчитат климатичните условия, почвеният тип, времето на сеитба и други агротехнически практики.

 

Схемата на засяване и подходящата гъстота са от решаващо значение за ефективното използване на наличните ресурси и слънчевата светлина, както и за по-добрия контрол върху плевелите. Високата гъстота на засяване може да увеличи конкуренцията за светлина, вода и хранителни вещества, което води до изтегляне на стъблата и повишена податливост на полягане. От друга страна, по-ниската гъстота на растенията, може да доведе до недостатъчно използване на наличните хранителни вещества и слънчева светлина и съответно до по-нисък добив.

 

За повишаване на устойчивостта на твърдата пшеница към полягане, най-важно е оптимизирането на посевната гъстота. Важно е да се отбележи, че полягането при пшеницата се причинява от удължаването на стъблото и/или на долните междувъзлия. Това се дължи на конкуренцията за светлина в посева, възникваща вследствие на прекомерния растеж на растенията.

 

Рискът от полягане при пшеницата не зависи от количеството азот, внесено по време на фазата на удължаване на стъблото, но намалява при по-ниска посевна гъстота и/или промяна в схемата на засяване (по-рядко засяване), което осигурява по-слаба конкуренция за светлина в началото на фазата на удължаване на стъблото.

 

Сортове с по-силно братене обикновено изискват по-ниска гъстота на засяване.

Регулирането на гъстотата на засяване може да оптимизира добива при специфични условия. Например, в по-сухи райони, по-ниската гъстота на засяване намалява конкуренцията за вода подобрявайки издръжливостта на растенията. За разлика от това, в плодородни почви, по-високата гъстота на засяване увеличава максимално производствения потенциал чрез увеличаване на броя на растенията и зърното на квадратен метър. Взаимодействието между климатичните условия, сорта и гъстотата на засяване определя както количествените (добив), така и качествените (качество на зърното) резултати в производството на пшеница.

В повечето случаи по-високата гъстота може да увеличи добива чрез увеличаване на броя на растенията на единица площ, но същевременно може да доведе и до получаване на по-нисък добив поради:

 

гъст посев с влошено развитие

по-слабо развити корени

по – голяма склонност към полягане

повишена чувствителност към болести

 

Определянето на правилната посевна норма за пшеницата може да окаже значително икономическо въздействие върху рентабилността на Вашата реколта. Компонентите на добива – като броя на класове в единица площ, броя на зърната в един клас и добива зърно от клас зависят от гъстотата на растенията и оказват пряко влияние върху общия добив зърно. Чрез регулиране на посевната норма може да се оптимизира способността на културата да усвоява наличните ресурси, което води до постигане на по-висок добив.