КАЛЦИЕВО-АМОНИЕВ НИТРАТ
27% Азот, 7% Калциев оксид (CaО), 5% Магнезиев оксид (MgO)
УНИВЕРСАЛЕН АЗОТЕН ТОР ПРИЛОЖИМ ПРИ ВСИЧКИ КУЛТУРИ
След първото пролетно подхранване на есенните култури поради по-високите от обичайното за сезона температури, растенията встъпиха във вегетация и съответно, започнаха активно усвояване на азота. Масово посевите в страната са във фаза братене и ако температурите се задържат в този диапазон, се очаква пшеницата скоро да навлезе в период на вретенене, през който потребностите от хранителни вещества се увеличават значително. През този период растенията се нуждаят от ефективен източник на азот, тъй като във фаза начало на вретенене протичат етапите на органогенезиса, през които се залагат дължината на класа, броят на класчетата и цветчетата. През този период храненето на житните растения е от решаващо значение за определяне добива.
Чрез кореновата си система, растенията могат да абсорбират азот само в неорганичните му форми, а именно NO3– (нитратен) и NH4+ (амониев).
По–голяма част от азота в почвата се съдържа в органичната материя, която е относително стабилна и азота от нея не е пряко достъпен за растенията. Сложните органични съединения трябва да се разложат до по-прости за да станат усвоими от растенията. Това е възможно чрез процеса наречен „минерализация“.
В този процес главна роля играят бактерии, които превръщат органичния азот до минерален азот, който вече е достъпен за растенията. Процесът „минерализация“ силно се влияе от фактори на околната среда. Най-оптималните условия за протичане на минерализацията са температура около 30о С, достатъчен процент влажност и слабо кисела до неутрална реакция на почвата.
На какво се дължи вкисляването на почвата?
Вкисляването на почвите и намаляването на тяхното плодородие стават все по-голям проблем в земеделието. Почвената киселинност се дължи на концентрацията на свободни водородни йони (Н+), които се задържат в обменния комплекс на почвата.
При внасянето на азотни торове в почвата, една част от амониевия азот (NH4+) се поглъща от растенията, а друга част се превръща в нитратен (NO3-) чрез процеса на нитрификация. В следствие на този процес в почвата се отделят водородни йони (Н+).
При абсорбирането на амониеви и други положително заредени йони, корените на растенията освобождават един водороден йон (Н+) в почвения разтвор за всеки абсорбиран амониев йон, за да поддържат балансирано рН вътре в растителните клетки. С течение на времето поглъщането на амониевите йони увеличава концентрацията на водородните йони, като по този начин се понижава рН на почвата.
При поглъщането на отрицателно заредени йони като нитратните (NO3–), растенията най-често освобождават хидроксилни йони (ОН–). В почвения разтвор, хидроксилните и водородните йони се комбинират и се образува вода (H2O). В последствие, реакцията на хидроксилни и водородни йони намалява концентрацията на водородни йони и повишава рН на средата.
Капацитетът на поглъщане на катиони и аниони от корените е различен при различните растения, но най-често той е по-голям за анионите отколкото за катионите.
С изменението на рН на почвата се променят формите на различните съединения на хранителните елементи, с което се променя и тяхната разтворимост. Това от своя страна води до мобилизация и имобилизация на хранителните елементи за растенията.
Ролята на КАЛЦИЯ за структурата на почвата
Калцият играе решаваща роля за подобряване на структурата на почвата.
Почвите с ниско pH (кисели почви) често страдат от токсични нива на алуминий и манган, които могат да бъдат вредни за растежа на растенията. Прилагането на торове, съдържащи калций, е често срещана практика за неутрализиране на киселинността на почвата, като по този начин се намалява токсичността на тези елементи и се подобрява общата наличност на хранителните вещества.
Калцият влияе върху физичните свойства на почвата, като съдейства за извличането на вредните соли (например Na+), което от своя страна способства за проникването на вода, благоприятства растежа на корените и циркулацията на въздуха.
Калциевите йони (Ca²+) спомагат за свързването на почвените частици в агрегати, което подобрява аерацията и дренажа на почвата. По този начин се намалява образуването на кора по почвената повърхност.
КАЛЦИЯТ е от голямо значение за здравето на растенията
Калцият е основен хранителен елемент, необходим за растежа и развитието на растенията. Осигуряването на достатъчно калций, спомага растенията да растат силни, здрави и продуктивни.
Калцият е основен компонент на клетъчните стени и е от съществено значение за образуването на здрави и твърди клетъчни стени. Използва се при производството на пектин, който държи клетките заедно и укрепва и втвърдява клетъчните стени.
Калцият е от съществено значение за развитието на здрави корени.
Калцият спомага за увеличаване на добивите.
Адекватните нива на калций могат да помогнат на растенията да устоят на стреса на околната среда, включително засушаване, високи температури, болести, особено тези, причинени от гъбични патогени.
Магнезият – елемент, който не трябва да се подценява
Магнезият (Mg) е основен хранителен елемент, който участва в редица физиологични и биохимични процеси, свързани с растежа и развитието на растенията.
Магнезият влиза в състава на молекулата на хлорофила и взема непосредствено участие във фотосинтезата.
Участва в транспортирането на аминокиселите от мястото на синтез до мястото на усвояване, което е много важно при житните култури за синтеза на протеини.
Активира действието на над 300 ензима, включително АТФ-аза, който участва в активния транспорт на захари и аминокиселини от листата
Магнезият играе важна роля в придвижването на фосфора в растенията, активира някои ензими, ускорява образуването на въглехидрати.
ПРЕДИМСТВА НА КАЛЦИЕВО-АМОНИЕВИЯТ НИТРАТ
Азотен тор, с оптимален баланс между нитратен азот (NO3–) и амониев азот (NH4+ )
Продукт с универсална приложимост при всички култури
Тор, който може да се прилага през всички етапи от вегетацията
Големите, изравнени гранули позволяват разпръскване на по-голяма работна ширина до 48 метра
Съдържа калций (7% CaO)
Съдържа магнезий (5% MgO)
Сравнен с амониевия нитрат, КАЛЦИЕВО-АМОНИЕВИЯТ НИТРАТ е по-доброто решение, защото:
Продължителното торене с амониев нитрат води до вкисляване на почвата.
Амониевият нитрат не се препоръчва да се прилага при почви с кисела или неутрална реакция.
Осигурява по-балансирано подхранване с макро и мезо макро хранителните елементи: азот, калций и магнезий.
Безопасен е за съхранение и употреба.
При равни условия осигурява по-висок добив и качество на продукцията.
За формиране на 100 кг зърно, пшеницата извлича от почвата 2.5-3.5 кг азот, 1,0-1.5 кг фосфор и 1.5-1.8 кг калий.
Дозата за второто пролетно подхранване с азот трябва да бъде съобразена с количеството, което е било внесено с предсеитбеното торене и с първото пролетно подхранване и съответно с очаквания добив.
Когато растенията след презимуване имат по-слабо развита коренова система, с първото пролетно подхранване следва да се внесе по-голямо количество азот.
Повече информация за КАЛЦИЕВО-АМОНИЕВИЯ НИТРАТ може да прочетете ТУК