⠀Инхибиторите на уреаза се използват, за да намалят временно активността на ензима уреаза и по този начин да забавят хидролизата на карбамида (процеса на амонификация). Съществуват редица съединения, които могат да инхибират уреазата, но само малка част от тях са нетоксични, ефективни при ниски концентрации, химически стабилни, смесими и с добри покривни характеристики при уреясъдържащи торове.

Прочетете повече за загубите на азот във въздуха, водите и почвата ТУК 

Механизъм на действие на уреазния инхибитор

⠀Уреазата е извънклетъчен ензим, произвеждан от растения и микроби. Той присъства в почвата чрез секреция или при отмиране и разлагане на растения и почвени микроорганизми. Уреазата има активен център, който се свързва с уреята (амидния азот) и я хидролизира до амоняк и въглероден диоксид. Когато амонякът и въглеродният диоксид се отделят от активния център, той се освобождава за нова хидролиза на урея. Инхибиторите (NBPT и NPPT) блокират уреазата, като се свързват с активния център на ензима на мястото на амидния йон и така забавят хидролизата, оттам изпарението на амоняк и загубите на азот.

⠀Ензимът уреаза, излъчван в почвата от корените на растенията и от микроорганизмите, при наличието на достатъчна влага в почвата, преобразува карбамида в амониева форма, готова за използване от растенията.

При този процес се образува амоняк (NH3) под формата на газ, който се отделя във въздуха => загуба на азот. Колкото по-алкална е реакцията на почвения разтвор (рН > 7), толкова по-голяма част от амоняка отлита в атмосферата.

Научете повече за ключовите функции на азота ТУК

Ползи от приложението на тор с инхибитори на уреазата (NBPT и NPPT)

Преобразуването на амиден в амониев азот се забавя до 14 дни, като по този начин загубите от изпарение намаляват над 50%. Така необходимият азот е наличен подълго, а подобрената азотна ефективност увеличава добивите средно с 5 – 12% според културата и условията в сравнение с торене с обикновен карбамид.
NBPT и NPPT са високоефективни, нетоксични, нямат странични ефекти върху почвата и по естествен път се разграждат до азот и фосфор в почвата.
Независимост от климатичните условия => гъвкавост при сроковете на торене.
Повишена усвоимост на азот и върху твърде леки, твърде тежки и алкални почви.
Повишена усвоимост и на другите хранителни елементи.

Какво показва практиката?

Азотни торове с инхибитори на уреазата

Sembodja NITROTEC® 46

Ползи от приложението на тор, третиран с инхибитор на уреазата NBPT – NitroTec® 46:
Уреазният инхибитор NBPT забавя преобразуването на амиден в амониев азот до 14 дни, като по този начин загубите от изпарение намаляват до 70%.
Вложеният азот е наличен по-дълго за растенията в почвата, а липсата на загуби и подобрената ефективност в отдаването на азот увеличава добивите с 6 – 12% според културата и условията в сравнение с конвеционалната урея.
NBPT е високоефективен, нетоксичен, няма странични ефекти върху почвата.
Понижава зависимостта от климатичните условия, което дава гъвкавост в приложението и сроковете на торене.
Повишава усвоимостта на азот върху твърде леки, твърде тежки и алкални почви (pH 7,5).

Sembodja NITROTEC® 46 PLUS


Ползи от приложението на тор, третиран с двоен инхибитор на уреазата LIMUS® = NBPT + NPPT от BASF:
LIMUS® е патентован инхибитор на уреаза от BASF. Той съдържа два активни компонента, които блокират по-голям брой от множеството уреазни ензими, отговорни за конвертирането на урея в амоняк и въглероден диоксид. По този начин той осигурява по–голяма защита от изпарение.
Уреазните ензими се различават в химичната си структура, скоростта, с която хидролизират уреята, и афинитета си към уреазни инхибитори. Затова почвите се различават в тяхната ензимна композиция и тяхната уреазна активност. С две активни съставки, инхибиторът Limus® контролира по-добре уреазната активност и осигурява по-добра защита.
Загубите от изпарение на амонячни газове се редуцират до 98%, осигурявайки още повече азот за растенията.
Уникален инхибитор от гледна точка на ефикасност и стабилност благодарение на синергичното действие на двете активни съставки.

С признателност към БАСФ за сътрудничеството, предоставянето на графики и данни от изследвания, използвани в тази публикация.