Кога е подходящото време да се направи почвен анализ?
Всеки тип почва притежава свои специфични характеристики. Почвената текстура не може да бъде променена, но земеделските стопани винаги могат да подобрят качеството на почвата чрез управление на нивата на хранителните вещества и почвеното pH. Един от най-важните фактори за управление на качеството на почвата е извършването на редовен почвен анализ.
Почвени проби за определяне на наличността на макро и микроелементи, както и на съдържанието на соли, могат да се вземат по всяко време на годината. Въпреки това, за предпочитане е вземането на проби през есента, тъй като това ни дава възможност според резултатите да планираме или коригираме торенето за следващия сезон.
Обикновено в създадените вече градини е достатъчно почвените проби да се вземат на всеки 3–5 години. При наскоро създадени овощни градини може да се извършва ежегодно вземане на проби, докато се утвърди програмата за поддържане на почвеното плодородие.
Препоръка: Избягвайте вземането на проби непосредствено след внасяне на торове или почвени подобрители, след напояване или когато почвата е прекомерно суха.
Защо е важно да следим pH и хранителните елементи в почвата?
Най-често почвеният анализ се свързва със съдържанието на основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий. Всъщност той ни дава много по-пълна картина за състоянието на почвата. Един от най-важните показатели, е нивото на pH на почвата, тъй като влияе върху усвояването на хранителните елементи от почвата. Дори при редовно торене и наличие на достатъчно количества хранителни елементи, прекалено киселата или прекалено алкалната реакция може да ограничи тяхното усвояване.
Много често резултатите от почвения анализ показват ниска запасеност на почвата с фосфор. Това невинаги означава, че няма наличен фосфор в почвата. Фосфорът е един от елементите, които силно се влияят от стойността на рН. При силно кисела почвена реакция фосфорът може да се свърже с желязото и алуминия и да стане трудно достъпен за растенията. В почви с по-високи стойности на pH и богати на калций, фосфорният йон реагира с Ca²⁺ и образува неразтворим калциев фосфат.
За подвижните хранителни елементи като азота, почвеният анализ не е надежден показател за сезонната наличност, тъй като дава информация за неговото съдържание само към момента на вземането на пробата. За анализ на нитратен азот в почвата пробите трябва да се вземат през пролетта или началото на лятото, преди периода на интензивно усвояване на азот от дърветата. Пробите трябва да се вземат ежегодно, тъй като съдържанието на нитрати в почвата е силно променливо.
Оптималната почвена реакция (рН) за различните овощни видове е различна и варира в следните граници:
Ябълка – 5.5 – 6.5
Круша – 6.0 – 8.0
Дюля – 6.0 – 7.0
Мушмула – 6.0 – 7.5
Лозя – 6.0 – 8.0
Орех – 6.0 – 8.0
Бадем – 6.0 – 8.0
Лешник – 6.0 – 7.0
Слива – 6.0 – 8.0
Праскова – 6.0 – 8.0
Кайсия – 6.0 – 8.0
Череша – 6.0 – 8.0
Вишна – 6.0 – 7.5
Ягода – 5.0 – 6.0
Малина – 5.0 – 6.0
Къпина – 5.5 – 7.0
Смокиня – 6.0 – 7.5
Какви са симптомите на недостиг на хранителни елементи
Азот
Първите признаци на недостиг на азот се проявяват най-напред по листата разположени по долните етажи на растението, като целият лист пожълтява равномерно. При овощните дървета растежът се забавя при слаб недостиг на азот, а при по-силен недостиг листата стават по-дребни, светлозелени до жълти, плодовете са по-дребни, добива е по-слаб и се наблюдава цялостно изоставане в развитието. Недостиг на азот се получава най-често при почви с ниски или високи рН показатели, при леки почви, сухо време, силни валежи/напояване, при високо съдържание на органична материя в почвата.
Фосфор
Като елемент с висока мобилност в растението, симптомите на дефицит обикновено се появяват най-напред при най-долните листа, поради пренасочване на ресурсите от фосфор към по-младите листа. Дефицитът на фосфор се изразява в забавяне на метаболитните процеси свързани най-общо с нарастването на листата и вегетационния връх, както и с натрупването на захари, които не могат да бъдат оползотворени от растението. Недостигът на фосфор предизвиква:
- ненормално оцветяване (синьо-зелен или тъмнозелен цвят с бронзов или виолетов оттенък, вследствие натрупване на антоциани);
- дребнолистие (листата са дребни, матови, периферията им се засуква, покрива се с широки виолетови, кафяви или червени петна) и преждевременно опадване на листата;
- тънкостебленност, задържане в растежа на кореновата система, закъсняване на цъфтежа, плододаването и узряването.
Калий
Костилковите овощни видове са по-чувствителни на недостиг на калий от семковите. Като елемент с висока мобилност в растението, симптомите на дефицит обикновено се появяват най-напред при най-долните листа, поради пренасочване на ресурсите от калий към точките на нарастване в условия на недостиг. Потиснат растеж се наблюдава преди поява на други признаци.
- От върха на листата започва хлороза, която се разраства по краищата им, а след това към средата между жилките.
- Задържане растежа на корените, плодовете остават дребни, деформирани и лошо обагрени.
- Поява на пурпурно оцветени петна по долната страна на листата.
При засоляване на почвата и прекалено натрупване на натриеви йони също може да се получи прегаряне по краищата на листата, затова при съмнение е добре да се направи почвен анализ.
Калций
Докато снабдяването на растенията с основните хранителни елементи сe поставя на първо място, второстепенните хранителни елементи често пъти са пренебрегнати. Калцият е едно от тези хранителни вещества, което, макар и необходимо в по-малки количества, има значително влияние върху растенията.
Ябълки
Дефицитът на калций се отразява много негативно на овощната култура, като предизвиква появата на “горчиви ядки” по плодовете – развиване на вдлъбнати петна с кафява гъбеста структура, което не само влошава търговския вид, но и качеството на плодовете.
Череши
При черешите дефицитът на калций води да напукването на плодовете.
Праскови
При липса на калций по листата се образуват некротични петна. Силно засегнатите листа впоследствие окапват по-рано.
Бор
Симптоми и последици от недостиг на бор при овощните могат да доведат до неправилно развитие на цветните пъпки, и съответно до абортиране на цветовете. Нарушения при образуването на завръз, водещи до развитие на малки, напукани или корковидни плодове.
При тежък недостиг на бор могат да възникнат проблеми с развитието на вегетативните органи, като забавено разпукване на листните пъпки, пожълтяване и деформация на листата, забавен растеж на леторастите и дори отмиране на растежните точки. Кората на дърветата може да се напука и да стане груба, а растежът на корените да спре.
Цинк
Цинкът е често погрешно подценяван и игнориран микроелемент, но въпреки това дефицита му може да причини значителни загуби на добив, ако не се обърне внимание на този проблем.
При овощните видове заболяването при недостиг на цинк се нарича розетъчна болест. При средна и силна степен на недостиг на цинк на върха на леторастите се образува розетка от дребни листа. Листата са покрити с хлоротични петна, разпръснати като жълто-зелени участъци между жилките. Листата често са деформирани, накъдрени и извити нагоре. Плодовете остават дребни и деформирани.
Как да не объркаме хранителния дефицит с друг проблем
Не винаги, когато листата пожълтяват или се наблюдава забавен растеж, означава липса на хранителни елементи. Понякога причината може да е в ниски температури, преовлажняване, продължителни периоди на засушаване, ниско или високо pH, уплътнена почва, повредени корени или нападение от болести и неприятели.
Защо се появява хлороза?
Хлорозата е сигнал, че растението изпитва затруднения при образуването на хлорофил – веществото, което придава зеления цвят на листата и участва пряко във фотосинтезата. Причината невинаги е липсата на хранителни елементи в почвата. Често необходимите елементи са налични в почвата, но корените не могат да ги усвоят. Сред най-честите причини е неподходящата киселинност на почвата. В алкални почви желязото често остава недостъпно за растенията, въпреки че се съдържа в почвата. В резултат листата започват да пожълтяват и се появяват характерните симптоми на хлороза.
Хлорозата може да бъде резултат и от продължително преовлажняване. Когато почвата е прекалено мокра, количеството кислород около корените намалява и затруднява нормалното усвояване на хранителните вещества.
Не бива да се подценяват и механичните повреди по кореновата система. При пресаждане, обработка на почвата или нападение от почвени вредители корените могат да бъдат наранени. Дори сравнително малки увреждания понякога са достатъчни, за да нарушат храненето на растението и да предизвикат симптоми на хлороза.
Как pH на почвата влияе върху появата на хлороза?
Много често въпреки редовното внасяне на желязо, растенията проявяват симптоми на недостиг. Причината често се крие не в количеството на хранителния елемент, а в киселинността на почвата. Когато pH е прекалено високо, част от микроелементите преминават във форми, които корените трудно усвояват. Това важи най-вече за желязото, но може да засегне и мангана, цинка и други важни елементи. В резултат растението започва да показва признаци на хранителен дефицит, дори когато почвата съдържа необходимите вещества. При овощните култури хлорозата се среща при праскови, кайсии, череши, сливи, ябълки и круши. Симптомите обикновено се проявяват през активния вегетационен период, когато растенията имат повишена нужда от хранителни вещества.
Симптомите на недостиг често се проявяват едва когато физиологичният стрес вече е оказал влияние върху бъдещия добив. Съществува обаче и „скрит глад“, при който дефицитите все още не са видими, но все пак влияят на растежа на растенията. Поради тази причина визуалната диагностика невинаги е достатъчна. Анализът на почвата дава много по-надеждна информация за потенциала и състояние на почвата, както и за диагностициране на състоянието на насаждението (слаб растеж, хлороза, лошо качество на продукцията). Чрез проследяване на точното съдържание на хранителни вещества в почвата, земеделските стопани могат лесно да коригират торенето в съответствие с нуждите на почвата и културите.
Листен анализ
Докато почвеният анализ показва какво е количеството на усвоими хранителни елементи в почвата, листния анализ дава информация за усвоеното от растенията количество хранителни елементи.
Анализът на листната тъкан е един от най-ценните и стандартизирани инструменти за диагностициране на необходимостта от хранителни вещества и/или наблюдение на хранителния статус на всяка овощна градина.
Анализът на листата прецизно оценява усвояването и използването на хранителни вещества от растението. Той също така помага за диагностициране на дефицити или излишъци, преди да се появят видими симптоми, което позволява проактивни, целенасочени корекции в практиките за торене. Анализът на листата обаче има и ограничения: Резултатите могат да варират в зависимост от възрастта на растението, етапа на растеж и условията на околната среда и следователно изискват внимателно тълкуване. Вземането на проби трябва да се извърши правилно, за да се гарантира представителност на резултатите, което може да бъде трудоемко и отнемащо време.
Най-добри практики при събиране на проби
За да се получат точни резултати при анализа на листната тъкан, се препоръчват някои най-добри практики:
Уверете се, че вземате проби от листата по едно и също време всяка година, между средата на юни и средата на август и в идеалния случай от едни и същи дървета.
Пробите трябва да съдържат листа само от един сорт. Пробите от различните сортове трябва да се вземат поотделно, ако е възможно.
Изберете дървета в добро здраве и типични за овощната градина по размер, възраст, добив и жизненост. Избягвайте да вземате проби от повредени листа, тъй като те могат да доведат до невярна информация за недостиг на хранителни вещества.
Изберете листа, които са по средата на летораста. Избягвайте да вземате листа от засенчени части на короната или такива, които пожълтяват от стрес. Също така избягвайте да вземате млади листа, тъй като те са склонни да бъдат с по-високо съдържание на някои хранителни вещества, вместо това да се вземат проби от наскоро узрели листа.
Стремете се да вземете проби от 10 листа от всяко дърво, като вземете проби от 10 дървета, които са представителни за вашия блок (общо 100 листа).
Можете също така да разделите старите и новите листа, за да разберете по-добре кои хранителни вещества се преместват към нарастващия връх. Това дава по-добра представа за разпределението на хранителните вещества в цялото дърво.
Уверете се, че събирате пробите си в правилно етикетирани хартиени торбички.
Избягвайте замърсяване на пробите.
След като са взети проби от всички блокове, най-добре е те да бъдат занесени/изпратени в лаборатория възможно най-бързо.