АКАДЕМИЯ СЕМБОДИА
ㅤㅤㅤ
ㅤМакар есенното торене да има за приоритет фосфорното хранене, заради нуждата от добро вкореняване и енергийното обслужване на растежните процеси в растенията, все пак азот (N) е нужен на младите растения за формиране на подземна и надземна биомаса. Младото растение все още не притежава нужния листен, фотосинтезиращ апарат, за да може да използва пълноценно атмосферния азот. Освен това, азотът е елемент, който растенията усвояват основно през корените (само до 10% от нужния азот можем да подадем през листата). Следователно, правилното почвено азотно торене е от първостепенно значение още от есента. В такъв случай, кои са усвоимите форми на азот в почвения разтвор и кои са почвените процеси, които влияят на правилното почвено (кореново) азотно хранене на растенията? Съвременните комплексни торове за есенно хранене, съдържащи фосфор, калий и азот, се различават освен по всичко друго и по функционалната азотна група, която съдържат. Има всякакви формулации – съдържащи амидна (NH2+), нитратна (NO3–) и амониева (NH4+) азотна функционална група. Комплексните (NP, NPK) торове на пазара съдържат най-често амониева + нитратна или амониева + амидна или само амониева форма. Желателно е при покупка на комплексен тор да се поинтересуваме коя или кои азотни форми съдържа конкретният продукт, защото ефективността на торовия продукт за всяко конкретно стопанство зависи много от типа формулация.
ㅤㅤㅤㅤㅤㅤ
Коя формулация е за предпочитане?
ㅤДа помислим заедно: кореновите власинки могат да усвояват директно амониевата и нитратната форма на азота. Значи, първият извод е, че ако подадем амидна форма на азот (NH2+), тази форма трябва първо да се хидролизира от почвените микроорганизми, с помощта на кореновите ексудати и почвената влага до амониева форма. Ами ако няма достатъчно влага в почвата и неукрепналите корени заедно с почвените микроорганизми „страдат“ – как и кога ще стане тази трансформация? А междувременно младият посев няма ли да гладува? В топла и влажна почва, загубите от амоняк (газ) ще са значителни. Доказано е също, че амидният азот (NH2+) повишава реакцията на почвения разтвор (рН) от 0,4-0,6 до 1,4-1,6 единици по време на хидролизния процес (формиране на бикарбонати и aмониев-N) в зоната на разтваряне на торовата гранула, в зависимост от почвения тип. Следователно, върху алкални почви има риск от блокиране на фосфора за известен период, а не бива да забравяме, че след сеитбения период всеки ден е важен за формиране на добре развит коренов апарат от младите растения. Като извод, амидният азот би бил подходящ за есенно предсеитбено торене в години с влажна, хладна есен, върху почви с неутрална до слабо кисела реакция. Неслучайно подхранваме културите с карбамид (амидна азотна форма) в най-влажните и студени месеци на годината. Впрочем, амидната форма на азота е най-бързо усвоимата и безопасна форма за листно подхранване.
ㅤㅤ
Да продължим да разсъждаваме…
ㅤСъвременните азотни торове осигуряват поне 70% усвоимост на активното вещество, но това зависи от два фактора – качество на торовия продукт и формата на азот според момента на приложение. Явно е спорно дали амидната форма е най-подходящата за есенно торене за обичайните условия в нашата страна? Тогава как да изберем между амониевата и нитратната, ако в даден торов продукт се съдържа едната или другата азотна йонна форма? Нека си припомним, че азотът практически се съдържа единствено в органичната част на почвата, докато въглерод, кислород, водород, фосфор и сяра се съдържат както в органичната, така и в минералната почвена структура. Всички останали хранителни елементи са част от минералния почвен състав, който е поне 90% (а понякога и 99%!) от който и да е почвен, производствен тип. Следователно, трябва да следим постоянно органичното съдържание на почвите в стопанството, за да можем правилно да управляваме азотното торене още от есента. Системното внасяне на продукти, съдържащи хуминова и фулвинова киселина, влияе благотворно на абсорбционните (поглъщателните, вкл. водозадържащи) почвени възможности, разтворимостта и хелатирането, а от тук и усвоимостта от растенията на всички хранителни елементи, включително азота. Правилното използване на такива продукти през есента може да увеличи добива с 10-17%. Сембодиа предлага на своите клиенти както стимуланти, съдържащи екстракт от хуминова и фулвинова киселина, напр. Диана (31,2%), така и торове, чиито гранули са обработени с хуминов екстракт, напр. Dasamag H (Сорг 0,25%). Да се върнем на амониевата и нитратната aзотни форми. Коя е по-подходяща за есенно подхранване? В почвата протичат естествени микробиални и физико-химични процеси на нитрификация (преминаване на азота от амониева в нитратна форма, в аеробна среда), денитрификация (разлагане на нитратната форма и отделяне на азот под формата на азот газ, в анаеробна среда), амонификация (превръщане на азота в амоняк, респективно загуба на азот под формата на газ амоняк), имобилизация, минерализация, отмиване, изпарение и други, в зависимост от почвената влага, аерацията, температурата, жизнеността на почвените микроорганизми, активността на корените на растенията и поглъщателната способност (биологична, механична, физична, химична и физико-химична) на почвата. Тук е мястото да споменем първата разлика между нитратния и амониевия азот.
ㅤㅤㅤ
Как да не допуснем загуби на азот?
ㅤЕдинственият начин за предпазване от отмиване на нитратния азот е чрез биологично почвено поглъщане, т.е от почвените микроорганизми и от растителните корени. Тогава, има ли риск от значителни загуби (според различни данни – над 50-70%), поради отмиване на нитратния азот от внезапно паднали валежи, дори не е нужно да са значителни? Има! При паднали обилни валежи за кратко време през есента, преди или след сеитба, поради които почвената аерация силно намалява, има опасност от денитрификация, респ. загуба на азот (30-50% и повече, в зависимост от продължителността на преовлажняването) под формата на азотен газ. Другата много важна, от гледна точка на есенното азотно торене, поглъщателна способност на почвата е нейната физико-химична (обменна) поглъщателна способност, т.е. способността на колоидните почвени частици с размер 0,2 – 0,001 мкм (формиращи ППК), да поглъщат различни катиони, вкл. амониевия катион. С други думи, амониевият азот има предимството да се предпазва от трайни загуби както чрез биологичната, така и чрез обменната поглъщателна способност на почвата. Друго предимство от приложението на амониевата азотна форма е, че в резултат на директното поглъщане от кореновите власинки (корените излъчват обратно водородни катиони) и нитрификацията, почвеното рН леко се понижава, с което се увеличава достъпността на фосфора и други важни хранителни елементи в близост до засятото семе. Нитратната и амониевата азотни форми стимулират процеса на коренообразуване. Твърде високите норми на нитратен азот, обаче, биха могли да подтиснат този процес (твърде високите нитратни нива в почвения разтвор могат да подтиснат синтеза на цитокинини). Същевременно, амониевият азот стимулира по-силно от нитратния формирането на повече коренови разклонения, от тук – формирането на коренов апарат с по-голяма поглъщателна способност.
ㅤㅤㅤ
Изводът, който се налага е, че амониевата азотна йонна форма има повече предимства от нитратната за есенно приложение и затова не случайно 90% от комплексните торове в портфолиото на Сембодиа съдържат само амониев азот.
ㅤㅤㅤ
ㅤЩе има ли загуби на активно вещество, ако торовата подложка е внесена в суха почва, сеитбата на пшеницата или рапицата е в суха почва и завали, например, месец след сеитбата? Ако се избегне амидната форма – загубата ще е пренебрежимо малка. Има ли все пак рискове от трайна загуба на азот при есенно, предсеитбено торене с амониев азот? Има и това е процесът на амонификация. Загубата на азот под формата на амоняк може да бъде значителна (според различни данни – 20-40%, в рамките на 14 дни от приложението) при леко влажна почва към момента на внасяне, с последващо засушаване. Ако обаче паднат само 2-5 мм дъжд (в зависимост от почвения тип) през този период, това ще е достатъчно, за да спре процеса на изпарение на амоняк от почвата.
ㅤㅤ
Кога да внесем комплексния предсеитбен тор и на каква дълбочина?
ㅤАко торовият продукт съдържа нитратна форма, то внасянето трябва да стане максимално близко до сеитбата или със самата сеитба. Амониевата форма дава повече гъвкавост относно срока и условията на внасяне. Амидната форма в условия на засушаване едва ли ще се окаже най-добрия избор. Дълбочината на внасяне зависи от почвеното органично съдържание, дълбочината на сеитба и най-вече от нивото на почвената влага. Желателно е торовите гранули да попадат поне на границата на влажния почвен слой, но и не твърде дълбоко, за да могат корените на неукрепналите млади растения да достигнат до хранителната среда още в началото на своето развитие. Пшеничното растение, например, има азотен запас до 2-3 лист. После ще му трябва нашата помощ, а зародишните корени към този момент едва ли ще са на дълбочина повече от 15-20 см. Все пак, говорейки за дълбочина на внасяне на комплексния тор, да си припомним, че фосфорът на дълбочина 0-10 см в почвата е много трудно или напълно неусвоим от корените на младите растения.
И още един въпрос: ако решим да работим с азотен, а не комплексен тор за предсеитбено, есенно торене, какво да направим? Първо трябва да проверим какъв запас от усвоим (не общ) фосфор и калий имаме на конкретното поле. При нисък запас от един от двата ключови елемента – или да работим с много ниска доза азотно торене (за да избегнем сериозни хранителни дисбаланси), стига да не е в конфликт с плановия добив за конкретното поле или да променим решението си и да използваме все пак комплексен тор, макар и в ниски дози. Да изберем правилната азотна форма за есенно торене – да се избягва амидната форма в засушливи условия. Внасянето да се направи с последната почвена обработка или заедно със сеитбата. Да се избегне торене без инкорпориране. Да се използва стимулант за третиране на семената, съдържащ и други важни хранителни елементи, освен азот и/или аминокиселини. Да се използват стимуланти за почвено и листно приложение, напр. Диана и/или Труено (56% свободни L-аминокиселини+10% N + 20% екстракт от водорасли) през есента за подобряване на почвената структура, за максимално активизиране на почвената микрофлора, коренообразуването и фотосинтезата.
ㅤㅤ
И в заключение …
ㅤИ трите азотни форми (амидна, нитратна и амониева) имат своето достойно място при всяка една технология на торене. Що касае есенното, предсеитбено подхранване, т. нар. есенна торова подложка, изборът на азот-съдържащ комплексен тор трябва да съобразим с агроклиматичните условия преди и около сеитба, съдържанието на органично вещество в почвата, нивото на запасеност на почвата поне с трите основни хранителни елемента (азот, фосфор и калий), почвеното рН и плановия добив.
Накрая, да си припомним една от популярните фрази на доайена на азотното торене в света Дмитрий Николаевич Прянишников, която казва, че който се научи да владее азотното торене, ще владее земеделието на бъдещето.
инж. агр. Димитър Дойчев
Продуктов мениджър – „Сембодиа“ ООД
ㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤ
ㅤㅤㅤㅤㅤㅤ
Екипът на Сембодиа е на разположение да препоръча най-подходящия комплексен тор за есенно подхранване на своите клиенти, за всяко конкретно поле според неговата почвена структура, органично вещество, запаси на хранителни елементи, почвена реакция и планов добив.