PhosGuard™ – Нашето решение за по-ефективно фосфорно торене

АКАДЕМИЯ СЕМБОДИА

Наличието на фосфор (P) в почвата е от решаващо значение за растежа на културите, тъй като той е основен хранителен елемент, необходим през целия им жизнен цикъл. Неговата роля в растенията не може да бъде заменена от други хранителни вещества.

Фосфорът участва в редица биохимични процеси в клетките:

играе основна роля в енергийния трансфер (фосфорът е един от компонентите на аденозин трифосфат или АТФ)

част е от фотосинтетичните процеси

участва в синтеза и в транспорта на въглехидратите

участва в повечето метаболитни процеси в растението

фосфорът е един от съставните елементи на клетъчните стени на нуклеиновите киселини (ДНК-РНК)

Фосфорът е необходим в относително големи количества по време на критични фази на развитие на растенията:

Покълване на семената

Вкореняване

Цъфтеж

Формиране на репродуктивните органи

Проблеми на фосфора в почвата, в торовете и като цяло в храненето на растенията с фосфор

В съвременното земеделие от решаващо значение е получаването на максимални добиви, като същевременно се намалят разходите и се минимизира въздействието на земеделските практики върху околната среда.

Като един от основните макроелементи, необходими в развитието на културите, фосфорът често е наличен в почвата, но голяма част от него е блокиран във форми, недостъпни за растенията.

В почвата фосфорът се намира в минерална и органична форма. Повече от половината от почвеното фосфорно съдържание е под формата на неорганични, трудноразтворими съединения (железни, алуминиеви, калциеви и магнезиеви фосфати), вследствие на което не може да се използват като непосредствена фосфорна храна за растенията. Ниската мобилност на фосфатите възпрепятства тяхното придвижване в почвените слоеве, така че те остават в почвата, но в такива форми, които не са усвоими за културите.

Фосфорът, който се намира в органичните съединения, става достъпен за растенията само след минерализация (разлагане) на органичната материя. Под въздействие на почвените микроорганизми, разлагащи органичните фосфати, постепенно се отделят минерални форми на фосфора, които са достъпни за растенията.

За да решат проблема с осигуряването на растенията с достатъчно количество фосфор, земеделските производители използват фосфорни торове.

Фосфорното торене представлява едно от най-трудните проблеми за практиката, поради слабата разтворимост и подвижност на почвените фосфати и сравнително бързото превръщане на разтворимите фосфорни съединения на фосфорните торове при внасянето им в почвата в трудноразтворими и недостъпни за растенията форми.

Основният източник на фосфорно хранене са солите на ортофосфорната киселина H₃PO₄, като растенията усвояват фосфор от почвения разтвор под формата на ортофосфатни йони: HPO₄¯² или H₂PO₄¯.

Усвояването на фосфора, който се намира в почвения разтвор, зависи изцяло от реакцията на почвата. Фосфорът е отрицателно зареден и когато попадне както в кисели, така и в алкални почви той взаимодейства и образува неразтворими съединения с положително заредените йони. В кисели почви (pH под 6,5) се свързва и се блокира от желязото и алуминия. В почви с алкална реакция (pH над 7,0) се фиксира от калция и магнезия. По този начин се образуват неразтворими съединения, в резултат на което фосфорът остава слабо подвижен и недостъпен за растенията.

Тенденции във фосфорното торене

Въпреки горе описаните проблеми и предизвикателства с наличността на усвоим фосфор в почвата, все повече земеделци внасят фосфор нерегулярно или под необходимите количества. През последните години се наблюдават две тенденции в практиката:

Много земеделски производители пропускат изцяло фосфорното торене при пролетните култури и разчитат на запаса, който са внесли при есенните култури през предходната година.

До каква степен това е рентабилно? Колко от внесения фосфор се усвоява от растенията и колко от останалия (ако има такъв) в почвата остава усвоим за растенията?

На база на почвените анализи, които извършваме в нашата лаборатория, резултатите показват, че в повече от 50% от анализираните проби, почвата е с много ниска запасеност на усвоим фосфор.

При анализирани 1857 почвени проби през изминалата година, 57% от тях показват много ниска запасеност на усвоим фосфор, а 27% са с ниска запасеност на усвоим фосфор.

За много ниска запасеност приемаме < 6 mg P₂O₅/100 g, а за ниска запасеност – от 6.1 до 12.0 mg P₂O₅/100 g.

Данните за периода 2024–2025 г. показват сходен дял на проби с ниска и много ниска запасеност на усвоим фосфор спрямо обобщените резултати от 2021 г. досега. Това потвърждава, че дори когато се разглежда само последната година, темата за наличието на усвоим фосфор в почвата остава актуална и предизвикателна от агрономическа гледна точка, тоест въпреки развитието на земеделските практики и достъпа до нови решения, фосфорният статус на почвите остава нисък в значителна част от пробите. Това подчертава устойчивия характер на проблема и необходимостта от стратегически подход при фосфорното хранене.

Втората практика е занижаване на торовите норми значително и все по-често внасяне на комбинирани торове локализирано (със сеитбата). В този случай се намалява торовата норма близо 2 пъти в сравнение с площното торене.

На пазара се предлагат много фосфорни торове, с различно съдържание на активно вещество, но често разтворимостта на съдържащия се в тях фосфор във вода е между 30% и 80%. При подобно занижаване на торовата норма и ако вземем предвид, че се използва фосфорен тор с активно вещество от 20% и при ниския процент на разтворимост на фосфора във вода, количеството на достъпния фосфор в почвата ще е много ниско и няма да може да отговори на нуждите на културите. Това ще доведе до забавяне в развитието на цялото растение, както и значителни нарушения при формиране на репродуктивните органи и респективно до значително понижаване на добива. Допълнително, след износа от растенията на активно вещество, почвата става все по-изтощена и почвеното плодородие намалява.

Как може да се решат тези проблеми?

В сектор, в който натискът за рентабилност и ефективност става все по-голям, а изискванията към устойчивото земеделие непрекъснато нарастват, фермерите често се изправят пред едни и същи въпроси: как да намалят загубите от торене и как да осигурят на растенията нужните хранителни вещества точно когато са им необходими.

В отговор на тези предизвикателства разработихме нова услуга – обработка на наши NP и NPK торове с технологията PhosGuard™. Благодарение на нея можем да предложим решения, съобразени с конкретните култури, почвени условия и цели на всяко стопанство.

Това не е универсален продукт, а индивидуален подход – за фермери, които търсят по-добро усвояване на хранителните вещества, по-малко загуби и реална възвръщаемост на вложените средства.

Технологията PhosGuard™- иновативен метод за постигане на по-високи добиви с по-малко вложения

Технологията PhosGuard™ е базирана на комплекс от аминокиселини в концентрация 95%, като ключова роля в него играе полиаспаргиновата киселина (PASP). Полиаспарагиновата киселина е отлично решение за едно от големите предизвикателства в храненето на растенията – ниската достъпност на фосфора. Полиаспарагиновата киселина (PASP) е биоразградим полимер, получен от аминокиселината аспарагинова киселина, който играе роля на мобилизатор на фосфора.

Какво означава това?

В структурата си полиаспаргиновата киселина има карбоксилни (–COO⁻) групи. Благодарение на тях, тя може да се свърза с катиони на калций (Ca²⁺), магнезий (Mg²⁺), желязо (Fe³⁺) и алуминий (Al³⁺), които иначе лесно реагират с фосфатните аниони и образуват неразтворими съединения. Тези неразтворими съединения са химически стабилни, но физиологично неусвоими, тоест растенията не могат да ги използват като източник на фосфор. Като блокира тези реакции, полиаспаргиновата киселина спомага фосфорът да остане наличен за растенията в усвоима форма. Допълнително предимство на хелатиращото действие е, че PASP регулира наличността и на самите катиони, например калциеви и магнезиеви. Свързвайки ги в комплекси, полиаспаргиновата киселина улеснява поддържането на балансирано и ефективно хранене, особено при интензивни технологии.

Торовете, третирани по технологията PhosGuard™, гарантират достъпност на растенията до усвоимите форми на фосфора в почвения разтвор, като се предотвратява утаяването на фосфатите и превръщането им във форми, недостъпни за растенията.

Чрез оптимизиране на наличността на фосфора, с използването на торове третирани по технологията PhosGuard™, дори и при внасянето на по-ниски торови норми ще осигурим на растенията необходимия фосфор в усвоима форма в правилния момент.

Механизъм на действие: Как полиаспарагиновата киселина повишава ефективността на торовете и стимулира растежа на културите

Подобрява усвояването на фосфора

Чрез задържане на фосфора в усвоима форма, полиаспарагиновата киселина спомага за наличието на повече усвоим фосфор за корените, което води до по-висока ефективност на приложените торове. Това означава, че културите се нуждаят от по-малко торене, за постигане на оптимален растеж и намаляване на производствените разходи.

Хелатира хранителните вещества

Една от най-важните функции на полиаспарагиновата киселина е способността и да хелатира или свързва основни хранителни вещества като калций (Ca), магнезий (Mg) и желязо (Fe). В много почви тези хранителни вещества са „заключени“ във форми, които не са достъпни за растенията. Полиаспарагиновата киселина хелатира тези хранителни елементи, предотвратявайки обездвижването им и гарантирайки, че те остават достъпни за корените на растенията. Този процес подобрява наличността и усвояването на хранителни вещества, което води до по-добър растеж и по-високи добиви.

Подобрява структурата на почвата

Молекулите на полиаспарагиновата киселина могат да се свързват с почвените частици, подобрявайки аерацията на почвата и задържането на вода. Добре структурираната почва спомага за развитието на по-здрави корени, което от своя страна подобрява усвояването на хранителни вещества.

Стимулира развитието на корените

Полиаспарагиновата киселина стимулира развитието на кореновата система и усвояването на повече хранителни вещества, използвайки силата на аминокиселините като източник на енергия и като хелатиращ агент.

Подобрява транспорта на хранителни вещества в растението

Полиаспарагиновата киселина подобрява транспорта на хранителни вещества в растението. Тя спомага за придвижването на основни минерали от корените до леторастите и листата, където са необходими за процеси като фотосинтеза, синтез на протеини и ензимна активност. Това гарантира, че всички части на растението получават хранителните вещества, от които се нуждаят за нормален растеж и развитие.

Ползите от полиаспарагинова киселина за опазване на околната среда

В допълнение към положителното си въздействие върху растежа на културите, полиаспарагиновата киселина има и екологични ползи, които са в съответствие с принципите на устойчивото земеделие. Чрез подобряване на ефективността на торовете, полиаспарагиновата киселина намалява необходимостта от прекомерно прилагане на торове, което от своя страна намалява риска от отмиване на хранителни вещества и замърсяване на водите.

Освен това, полиаспарагиновата киселина е биоразградима и се разгражда на безвредни съединения с течение на времето. За разлика от синтетичните химикали, които се задържат в околната среда, полиаспарагиновата киселина не се натрупва в почвата или водата, което я прави екологичен избор за земеделските производители. Способността и да подобрява структурата на почвата и да намалява загубата на хранителни вещества допринася за дългосрочното плодородие и устойчивост на почвата, като гарантира, че земеделската земя остава продуктивна за бъдещите поколения.

Икономическите предимства за фермерите

От финансова гледна точка, третирането на фосфорните торове по технологията PhosGuard™ предлага значителни икономически предимства за фермерите. Чрез повишаване на ефективността на внесения в почвата фосфор се намалява количеството тор, необходимо за постигане на оптимални добиви. Това води до по-ниски разходи за торове – един от основните компоненти в себестойността на продукцията.

Освен това, при по-добро усвояване на хранителни вещества и подобрени условия за развитие на културите, може да се постигне по-високо качество и добив, което създава предпоставки за по-добра реализация на продукцията и по-висока възвръщаемост от направената инвестиция.

При използване на конвенционални P/NP/NPK торове, голяма част от внесения фосфор се блокира в почвата и не може да бъде усвоен от растенията – над 70% от него остава недостъпен.

Например, при торене с 20 кг/дка DAP 18:46 (диамониев фосфат), внасяме 3,6 кг/дка азот и 9,2 кг/дка фосфор като активно вещество. От тези 9,2 кг/дка фосфор, реално растенията успяват да използват едва около 30%, тоест около 2,7 кг.

Ако вместо това се използват торове, обработени с технологията PhosGuard™, растенията имат достъп до над 90% от фосфора през целия вегетационен период. Това води до по-добро усвояване, по-висока ефективност на торенето и възможност за оптимизация – както на торовите норми, така и на разходите за труд, транспорт и съхранение.

Изправени пред нарастващите изисквания към земеделието, все повече фермери търсят решения, които не просто намаляват загубите, а реално подобряват резултатите. Обработката на торове с PhosGuard™ е част от този подход – технология, която добавя стойност там, където това има най-голямо значение: в почвата и в добива.

За много стопани достъпността на усвоим фосфор за културите остава подценявано предизвикателство. Именно затова възможността да приложим тази технология според нуждите на всяко стопанство не е просто допълнителна възможност, а логична стъпка в посока по-ефективно и устойчиво торене.