В България пшеницата е основна зърнено-житна култура, отглеждана на площ над 11 и 12 милиона декара, което представлява около 35% от обработваемата земя в страната.
Най-разпространена у нас е меката пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно и фураж. В страната има региони (Южна България и в близост до Северното Черноморие) подходящи за отглеждане и на твърда пшеница, от която се произвеждат качествени тестени изделия (макарони, спагети, фиде и др.)
Добри предшественици на пшеницата са едногодишните зърнено-бобови култури (грах, фий, нахут, леща и фасул), ранните картофи, дини, пъпеши и други култури, които остават след себе си почвата обогатена с азот и освобождават рано полето. Тъй като площите, засети с тези култури в страната са малко, основни предшественици на пшеницата са рапица, ранни хибриди царевица за зърно, царевица за силаж, слънчоглед.
Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури – пшеница, ръж, ечемик, тритикале и овес. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си, поради риск от високо заплевеляване и силно нападение от болести и неприятели.
Пшеницата се отглежда в почти всички райони на страната, но най-подходящите почвени типове са черноземните почви и смолниците. Неподходящи са киселите, засолените и силно излужените горски почви. Оптималната почвена реакция за растеж и развитие на растенията е от рН 6.3 до 7.8
Оптималния срок за засяване на зимната пшеница е между 20 септември до началото на ноември, но често пшеницата се засява дори в началото на декември, ако условията го позволяват. Оптималната сеитбена норма е между 450 до 550 кълняеми семена/кв.м., а дълбочинатa на сеитба е 3-4 см. При неблагоприятни метеорологични условия или по-късна сеитба сеитбената норма трябва да се завиши, тъй като поради недостатъчна температура поникват по-малко семена, растенията встъпват в зимуване слабо братили и неукрепнали.
Как да изчислите сеитбената норма
За да изчислим правилно сеитбената норма трябва да знаем процента кълняемост на семената и абсолютната маса на 1000 семена.
Желана гъстота на посева (бр. раст./ м2) х маса на 1000 семена
Сеитбена норма = _________________________________________________
Кълняемост (%) х 10 (коеф. за превръщане на сеитб. норма в кг/дка)
Фази на развитие на пшеницата
През есенно-зимния период пшеницата преминава през няколко фази на развитие – покълване, поникване, развитие на листата и братене. При оптимални срокове на сеитба и благоприятни условия (температура 13-15оС и почвена влажност) пшеницата пониква за 8-10 дни. Формирането на втори и трети лист и залагането на възела на братене става около 15-20 дни след поникването на пшеницата. При късна сеитба и по-ниска средно дневна температура (под 6о С), растенията поникват по-късно и залагат възела на братене чак през пролетта.
За да оцелее през студените зимни месеци с отрицателни температури, пшеницата трябва да бъде изложена на серия от по-ниски температури в началото на растежа, което се нарича „закаляване“ (яровизация). Закаляването е възможно благодарение на постепенното намаляване на дневните температури през есента, след поникване на пшеницата.
Закаляването е процес, който има две фази. Първата протича през есента при понижение на дневните температури от 6 до 0 градуса и задържането й вечер около 0 градуса. В тази фаза за закаляването освен температурата е необходима и интензивна светлина, спомагаща за натрупване на повече асимилати и захар в растенията. Втората фаза на закаляването настъпва при спадане на температурата до около минус 2-4 градуса. През тази фаза също е необходима светлина. След преминаването от растенията на втората фаза от закаляването пшеницата става още по-студоустойчива и може да издържи без повреди до минус 20-25 градуса.
Растенията се адаптират към бързото понижаване на температурите в края на есента или през зимата, като понижават съдържанието на влага, намаляват натрупването на въглехидрати и забавят цялостния процес на растеж. Това значително помага за устойчивостта на измръзване.
Закаляването е процес, който има две фази. Първата протича през есента при понижение на дневните температури от 6 до 0 градуса и задържането й вечер около 0 градуса. В тази фаза за закаляването освен температурата е необходима и интензивна светлина, спомагаща за натрупване на повече асимилати и захар в растенията. Втората фаза на закаляването настъпва при спадане на температурата до около минус 2-4 градуса. През тази фаза също е необходима светлина. След преминаването от растенията на втората фаза от закаляването пшеницата става още по-студоустойчива и може да издържи без повреди до минус 20-25 градуса.
Растенията се адаптират към бързото понижаване на температурите в края на есента или през зимата, като понижават съдържанието на влага, намаляват натрупването на въглехидрати и забавят цялостния процес на растеж. Това значително помага за устойчивостта на измръзване.
Критични за добива фази в развитието на пшеницата
В началните фази от развитието си фосфорът е много важен за пшеницата, тъй като стимулира образуването и нарастването на корена. Само от добре вкоренените растения може да се очаква оптимален добив и добра устойчивост на стрес, в т.ч. засушаване. Освен храненето с основните макроелементи, ключова роля в многобройни физиологични процеси играят и микроелементите, от които растенията се нуждаят в много малки количества. За да развие здрава коренова система и да осигури силно начало за вегетативното развитие пшеницата има нужда от определени микроелементи във фазите поникване и братене. Това са мед (Cu), манган (Mn), молибден (Mo), цинк (Zn), които спомагат за по-доброто вкореняване и дружното поникване на посева.
Освен предсеитбеното торене с основните хранителни елементи, ние препоръчваме третиране на семената със Сийдър. Поради съдържащите се в него азот и микроелементи се създава благоприятна хранителна среда около семето и поника.
Важен етап в развитието на пшеницата е фаза край на братене и начало на вретене, когато протичат етапите на органогенезиса, през които се залагат дължината на класа, броят на класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и достатъчно хранителни вещества, което спомага за образуването на по-дълъг клас, с повече на брой зърна. Затова е много важно да не допускаме никакви хранителни дефицити. През тази фаза растенията имат най-голяма нужда от азот, когато става интензивно нарастване на вегетативните органи (особено на листната маса) и се залагат репродуктивните органи.
Освен азот в тази фаза много важна роля играят и някои микроелементи. Това са бор, желязо, манган, молибден, цинк, мед, магнезий, калций и сяра. Тези елементи могат да се доставят с листно приложение, при което усвояването им от растенията е много по-бързо. Приложени във фаза край на братене, начало на вретенене бързо съживяват растенията при стрес, имат коригиращ и превантивен ефект при дефицит на микроелементи. Един от микроелементите с голямо значение за репродуктивната функция на пшеницата е медта. Медта повишава потенциала за добив, като увеличава броят на зърната в класа и подобрява качеството на зърното. Подходящи продукти, които доставят важните за растенията елементи и аминокиселини в тази фаза са Труено ВП, Микроплант CupZiMan.
Друга критична фаза в развитието на пшеницата е изкласяването, тъй като тогава протича процеса на формиране на зърното. Това е фазата, в която потребността на растенията от азот е много голяма, а количеството му в почвата е значително намалено. След азота пшеницата извлича най-много калий. Ролята на калия е да регулира водния баланс и протеиновия метаболизъм. Ако растението е достатъчно снабдено с калий, то изразходва по-малко вода и преживява по-добре сухите периоди и развива по-голяма устойчивост на стрес.
Освен почвеното подхранване с азотни торове, това е вторият важен момент, в който листното торене повлиява съществено продуктивността на пшеницата. Подхранването на растенията с микроелементи (особено бор) и със стимуланти е отлична инвестиция. Дефицитът на бор обикновено води до празни поленови зърна, лоша жизненост на полена и намален брой цветове на растение.
Поради настъпването на засушаване в много региони на нашата страна през този етап от развитието на пшеничените растения, няма практика да се извършва трето пролетно подхранване. В този период много подходящи продукти са Кристафол N или Енергрийн Витал, тъй като част от съдържащия се азот е амиден и допринася за по-продължително подхранване на растението и също поради съдържащите се в тях микроелементи.
Пшеницата не понася високи температури, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.
Роля на хранителните елементи при пшеницата
За добър растеж и развитие и постигане на висок добив, пшеницата се нуждае от своевременно хранене с важните макро и микро елементи – азот, фосфор, калий, сяра, мед, магнезий, бор, цинк, манган, молибден. Някои от тях са необходими в много малки количества, но не трябва да се подценяват.
За ролята на хранителните елементи може да прочетете ТУК
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕЛНИЯ РЕЖИМ
През вегетацията пшеницата усвоява хранителни вещества неравномерно. От фаза поникване до фаза братене в растенията постъпват 15-20% от цялото количество азот, фосфор и калий. Най-интензивно е постъпването на хранителните елементи през фаза вретенене, когато се формират репродуктивните органи. До фаза изкласяване пшеницата приема 70-80% от азота, фосфора и калия и натрупва около 40% от сухото вещество. По-голяма част от калия се натрупва постепенно до фаза изкласяване, от азота – до фаза млечна зрялост, а фосфорът се приема най-бавно до прекратяване на вегетацията.
Засиленото азотно торене през есента влияе отрицателно върху натрупването на въглехидрати и върху зимоустойчивостта на есенниците. С оглед на биологичните особености на пшеницата, от значение е доброто торене с фосфор и калий през есента и умереното торене с азот, а през пролетта – доброто азотно торене.
Оптималните торови норми се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими форми на хранителните елементи, износа със 100 кг зърно и слама, планирания добив, почвата, сорта, климатичните условия.
В таблицата са показани приетото от растенията количество хранителни елементи в кг за формиране на 100 кг продукция (на база на тъканен анализ) и изнесените с добива хранителни елементи за формиране на 100 кг зърно. Например за формиране на добив от 800 кг/дка, пшеницата извлича 24 кг N/дка. Ако в почвата има запас от определено количество азот (например 6 кг N/дка), ще е необходимо да се внесат 18 кг N/дка под формата на тор.
Износа на хранителен елемент = Очакван добив в кг/дка х Износ с единица продукция. След прибирането на реколтата ще бъдат изнесени 17,6 кг N/дка.
ПРИМЕРНИ СХЕМИ НА ТОРЕНЕ ПРИ ПШЕНИЦА
Листно подхранване при пшеница
Изборът на сорт е едно от най-важните решения, които производителят трябва да вземе.
Качеството на семената е критерий, по който се работи без компромиси. Сембодиа предлага на своите клиенти голямо разнообразие семена пшеница от няколко сорта на водещата италианска селекционна къща „SEMETICA“ и френската „RAGT“. Повече информация може да получите ТУК.