В световен мащаб соргото е пета по значение зърнена култура след пшеницата, ечемика, слънчогледа и царевицата. Поради голямата сухоустойчивост в райони с високи температури и ограничени валежи то е много по-сигурна култура от царевицата и дава по-високи добиви.
Трайното засушаване, и високите температури през последните години, както и липсата на напояване са причините много земеделски стопани да обърнат поглед към соргото. В България площите със сорго са около 60 000 дка. У нас соргото е имало традиции, още от средата на 19 век се е отглеждало т.нар. захарно и техническо сорго.
Соргото е високодобивна култура с висок потенциал за производство на зърно, зелен фураж, силаж, захарен сироп, за метли и други. Също така от него се добиват биоенергия и биоматериали.
Културата се отличава със силно развита коренова система с голяма усвояваща способност, което обяснява сухоустойчивостта и, въпреки голямата надземна маса. На дълбочина корените достигат до 2 – 2,5 м, а хоризонтално до 1,2 м. Благодарение на дълбоко проникващите корени растението разрохква почвения слой и предотвратява уплътняването.
Стъблото на соргото е сегментирано на възли и междувъзлия. Височината на стъблото варира от половин метър и може да достигне до осем метра при някои тропически представители. Характерна особеност на културата е силната склонност към братене. Най-голяма братимост проявява захарната метла, в чиито стъбла се съдържат 8 – 20 % захари.
Соргото е по-топлолюбива култура от царевицата и в сравнение с останалите житни е най-издръжливо на силни и продължителни засушавания, което се дължи на устройството на устицата. Те се затварят по време на засушаване, а след възстановяване на тургора на листата отново започват да работят. Листата му са широки като на царевицата и самата култура е доста облистена. Отвън са покрити с восъчен налеп, който не позволява изпарение на влагата. При силни засушавания листата се засукват и разходът на вода е много малък. Растенията могат да преустановят растежа си и при минимални валежи да го възстановят.
Поради мощно развитата си коренова система, соргото може да се отглежда на всички видове почви. Когато се отглежда на плодородни песъчливо-глинести и леки черноземни почви се получават най-високи добиви от зърно и зелена маса. Диапазон на pH на почвата от 6,0 до 7,5 е идеален за отглеждане на сорго, като pH 6,5 се счита за оптимално. Може да се отглежда на наклонени терени на почви със слаба продуктивност.
Соргото е много взискателно към своите предшественици. Добри предшественици за отглеждане на сорго са зимните и пролетните житни със слята повърхност. От друга страна соргото не е добър предшественик за зимни житни, тъй като много изсушава почвата.
Сеитбата на соргото се извършва когато температурата на почвата на 10 см дълбочина трайно достигне 14 – 15°C. Това време за нашата страна в различните райони настъпва в края на април – началото на май. Не се препоръчва по – ранна сеитба, тъй като се удължава срока на поникването, и то е нередовно. Соргото е много чувствително към ниски температури. Ако след поникване температурата на почвата падне до -2-3°C, растенията може да загинат.
Сеитбата на сорго се извършва при междуредово разстояние 60-70 см и на дълбочина 3-5 см. Гъстотата на посева е един от главните фактори, определящи величината на добива. Тя зависи от сорта и/или хибрида, направлението за използване – зърно, сено, сочен фураж, силаж, качеството на семената, агрометеорологичните условия и други фактори. Препоръчителната гъстота при соргото за зърно е 15 000 – 20 000 растения на декар. Когато се отглежда при по-ниска гъстота, то брати, но братята узряват по-късно и се затруднява прибирането. При захарното цвекло се препоръчва гъстота на засяване – 7 000 – 8 000, а при техническото – 5 000 – 6 000.
Колкото по-сухи са климатичните условия, толкова по-ниска трябва да е гъстотата на засяване, защото влагозапасеността на почвата няма да е достатъчна за всички растения и колкото по-бедна е почвата, толкова по-ниска трябва да е гъстотата на засяване.
При оптимална температура и влажност соргото пониква за 5 – 7 дни. В зависимост от условията периодът от поникването до братенето е 15-30 дни. Оптималната температура за растежа и развитието на соргото е 27-30°C. То не понася високи температури през периода на сеитба-братене, тъй като през този период кореновата му система все още не е добре развита.
Полето трябва да е чисто от плевели поради относително бавното развитие на младите растения. В началните фази от развитието си соргото нараства бавно и достига до фаза 5ти – 6ти лист за 5-6 седмици. Най-интензивен е растежът между 30-ия и 45-ия ден след поникването.
Соргото за зърно се прибира във восъчна или пълна зрелост. Тогава то съдържа 15-25% влага и трябва да се доизсуши до 12-14% влага.
Критични фази в развитието на соргото
Има два критични етапа на растеж, при които липсата на хранителни елементи може значително да повлияе на добива.
- Първият етап настъпва приблизително 25-30 дни след поникването (фаза 5-6 лист), когато соргото навлиза в период на бърз растеж и започва да се образуват потенциалния брой зърна. За да се подпомогне този период на бърз растеж, трябва да има достатъчно наличен за растенията азот. През този етап цинкът също не трябва да се забравя. Недостигът му може да се компенсира с листно приложение на Микроплант Манган+Цинк.
- Вторият етап е по време на или непосредствено преди изметляване, когато соргото навлиза в репродуктивна фаза на развитие. През тази фаза е много важно културата да е обезпечена с азот, който подпомага наливането на зърното и повишава съдържанието на протеин.
Това може да се постигне с листно приложение на Кристафол N. Високата концентрация на амиден азот, съдържащите се макро и микроелементи спомагат за правилно развитие на културата, както и за развитието на репродуктивните органи.
Особености в растежа и развитието и изисквания към хранителния режим
Потребността от хранителни вещества на соргото е подобна на царевицата. Соргото преминава през 3 етапа на растеж от поникването до зрялостта – вегетативен растеж, репродуктивна фаза и фаза на зрялост. Усвояването на хранителни вещества е различно в зависимост от различните етапи.
Основните хранителни вещества, които са важни и са от решаващо значение за растежа на соргото са азот, фосфор, калий, сяра и цинк. Те подпомагат растежа на корените, братенето, залагането на зърно и устойчивостта на стрес.
Азотът е необходим в периода на интензивен растеж, залагането и наливането на зърното. Азотното торене от над 10 кг на декар трябва да се раздели на няколко приложения. Предсеитбеното внасяне на NPK тор, с високо съдържание на калий, обикновено покрива необходимостта от основните хранителни вещества. Останалото количество азот трябва да се приложи до фаза 4-5ти лист с окопаването.
Фосфорът е важен за развитието на корена, здравината на растението, количеството, качеството и едновременното узряване на зърното и тежината на зърното. Усвояването на фосфор е най-високо в началните фази на развитие и по време на цъфтеж.
Калият е от съществено значение за растежа и развитието на растенията и е много важен за сухото вещество в зърното, за здравината и устойчивостта на стъблата, издръжливостта на засушаване, преовлажняване и болести.
Сярата е от голямо значение за соргото и трябва да има достатъчен запас от нея в почвата. Участва активно в процеса фотосинтеза, като увеличава съдържанието на хлорофил и зелена маса, стимулира вегетативния растеж на културите. Почвата трябва да съдържа около 3 мг/кг сяра в горните 60 см. Без достатъчно сяра соргото не може да използва добре други хранителни вещества.
Цинкът често е пренебрегван, но е много важен хранителен елемент при отглеждането на сорго за зърно. Цинкът участва в процеса на растеж и повишава устойчивостта на стрес.
Манганът е необходим в много малки количества, но е важен за редица процеси от обмяната на веществата в растенията, включително синтез на хлорофил, фотосинтеза, дишане и делене на клетките.
До фаза изметляване в растенията постъпват приблизително 75 – 80% от цялото количество от азота, 70 – 80% от фосфора и 85 – 95% от калия.
За формирането на 100 килограма зърно и съответната надземна маса то извлича от почвата 2-3 кг N, 05-0.9 кг Р2О5 и 2-3 кг К2О. Количеството на внесените хранителни елементи зависи от запасеността на почвата и от условията на отглеждането.
След прибиране на соргото растителните остатъци остават на полето, като по този начин голяма част от хранителните елементи се връщат в почвата.
Торовите норми се определят в зависимост от предшественика, запасеността на почвата с хранителни вещества, планувания добив, климатичните условия и начина на отглеждане.
Примерни схеми на торене при сорго
