Климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на дини и пъпеши. Макар и да изглежда лесно, отглеждането им има някои специфични особености, които трябва да бъдат спазени, за да се сочна и сладка реколта. Дините и пъпешите са едногодишни растения и са много близки по своите изисквания към външните условия.

 

Обикновено сеитбата на дините и пъпешите се извършва в края на април – началото на май. Определяща е температурата на почвата, която в слоя 0-10 см трайно е достигнала 12-15 градуса и вече няма опасност от слани. Оптималната температура за растеж и развитие на  дините и пъпешите е 18-25°С. Семената покълват при трайно задържане на температурата на почвата над 14-16°С. Температури под 15 градуса задържат вегетацията на културите, а стойности под 0 градуса са критични за растенията.

 

Изберете място за засаждане, с пряка слънчева светлина (поне 6-8 часа). Дините и пъпешите обичат топли, рохкави и проветриви почви, снабдени с хранителни вещества в лесноусвоима форма. Най-добре се развиват на богати и дълбоки глинесто-песъчливи почви, добре наторени през есента с основната обработка. Дините се развиват добре при pH на почвата между 6,0 и 7,5 (леко кисела до неутрална). Дините се нуждаят от голямо пространство, тъй като вегетативната маса може да достигне до 6 м. Оптималното разстоянието между редовете е 2 метра, а между гнездата в реда – 0,75-1 метър. Ако се сеят семена, в едно гнездо се полагат по 4-6 семки. Десет дни след поникването на семената се пристъпва към първото окопаване на растенията, а две-три седмици след това се прави второ.

Когато стъблата на растенията са обхванали голяма част от почвената повърхност и обработки се затрудняват, се налага ръчно плевене. Окопаването и плевенето трябва да се извършват след вдигне на росата, тъй като чрез водните капки се пренасят болести върху листата.

 

След поникването на растенията, когато се образува 2-ри -3-ти същински лист се извършва прореждане. В гнездото се оставя само по едно растение за силно растящите сортове и по две растения за слаборастящите сортове.

 

Развитието на дините отнема около 80 до 90 дни, за да достигнат пълна зрялост.

Добри предшественици за двете култури са люцерната, житните и бобовите култури.

Препоръчително е през есента площите, предвидените за бостани, да се изорат на дълбочина 30-35 см, а преди това наторят с органични (при наличие с 3-5 т/дка оборски тор) и минерални торове.

През пролетта площта се култивира на дълбочина 10-12 см, бранува и наторява с азотен тор – 15-20 кг/дка.

 

Пъпешът има по-слабо развита коренова система и е по-взискателен от динята към влагата в почвата. За нормалното развитие на двете култури съдържането на влага в коренообитаемия почвен слой трябва да бъде над 70% от ППВ (пределна полска влагоемност).

Пъпешите се развиват добре при pH на почвата между 6,0 и 6,8.

 

По време на цъфтежа и наедряване на плодовете водопотреблението на растенията е най-високо и прилагането на подходящ поливен режим е от изключително важно значение за получаване на високи добиви. При по-големи колебания в нивото на почвената влага пъпешите масово се напукват.

През периода на зреене валежите се отразяват неблагоприятно на качеството на плодовете, понижава се съдържанието на захари, кората на дините става по-дебела.