⠀

Кога е най-подходящият момент за торене? Има ли смисъл от дадена технология точно при моите условия? Как да избера между няколко продукта и какво реално мога да очаквам от тях? Това са въпроси, които възникват всеки сезон и често изискват повече от кратък отговор.

Затова създадохме „Въпроси от полето“ – поредица, в която ще разглеждаме темите през конкретни въпроси от земеделската практика. За отговорите ще разчитаме на опита на нашите специалисти, но и на резултати от научни изследвания, които могат да ни дадат още една гледна точка към случващото се на полето.

Първата тема са азотните торове с инхибитори. Има ли смисъл от уреазен инхибитор, ако след торенето се очаква дъжд? Означават ли по-малките загуби на азот непременно по-висок добив? Можем ли да намалим азотната норма и какво да сравняваме, когато два продукта съдържат един и същ инхибитор? Събрахме въпросите, които най-често срещаме в разговорите си със земеделци, и ги зададохме на нашите специалисти.

Ако след торенето се очаква дъжд, има ли смисъл да използвам инхибитор на уреазата?

⠀

Ангел Ангелов, агроном, търговски представител за Хасково, Стара Загора, Кърджали

⠀

Бих обърнал внимание на две неща: кога ще завали и какво количество дъжд се очаква. Достатъчно количество валежи скоро след торенето може да придвижи разтворената урея от повърхността в почвата и значително да намали риска от загуби на амониев азот. Слабият дъжд обаче може да разтвори гранулите, без да придвижи уреята достатъчно навътре. Така разграждането ѝ започва, а условията за загуби на повърхността се запазват. Ако поради липса на достатъчно количество дъжд уреата остане дълго време на повърхността на почвата, амонячият газ ще излети в небето.
Тук има една важна разлика. Дъждът помага на уреята да проникне в почвата, а уреазният инхибитор забавя разграждането ѝ. Подчертавам, че инхибиторът не спира, а забавя процеса като дава повече време на дъжда да предвижи уреата в почвата. Когато уреата попадне в почвата на дълбочина 5-10 см, отделения при хидролизата амоняк се свързва с почвения комплекс. Може да се каже, че почвата действа като филтър, който улавя 100% от азота. Двата фактора не действат по един и същ начин. Затова не бих взел решение единствено по прогнозата за дъжд. Ако очакваният валеж е слаб, закъснее или количеството му е несигурно, рискът от загуби остава. При сигурен и достатъчен валеж непосредствено след внасянето потенциалната полза от уреазния инхибитор може да бъде по-малка.
От гледна точка на почвата уреазата е едновременно полезна, защото освобождава азота от уреата, но и потенциално проблемна, ако реакцията протече прекалено бързо на повърхността. С добявянето на инхибитор ние временно забавяме един древен еволюционен процес, за да синхронизираме освобождаването на азота с нуждите на културите.

Може ли изборът на азотен тор с инхибитор да промени и цялата схема на торене?

⠀

Йоан Неков, съуправител

⠀

Да, и точно тук според мен е една от най-интересните практически възможности на тези технологии. Не е задължително да гледаме на инхибитора единствено като «добавка» към тора. Той ни позволява да мислим по различен начин за момента на внасяне, броя на подхранванията и разпределението на азота през сезона.

При наш клиент например след консултация стигнахме до схема с амониев сулфат в края на февруари и второ подхранване с NitroTec 46 Plus две до три седмици по-късно. По такъв начин с амониев сулфат осигурява азот наличен за усвояване на растенията при по-ранна вегетация в случай на топла зима. Вкарва сяра, която влиза в почвения разтвор и може да намали локално pH, което допринася за по-доброто усвояване на други хранителни вещества от почвата, включително и за метаболизма на азот, който ще бъде вложен при второто подхранване. Правейки второто подхранване с Nitrotec 46 Plus, той намалява риска от загуби от изпарения, а по-дългото отдаване на азот от карбамида като цяло ще му осигури необходимия азот до края на вегетацията (края на май/ началото на юни).

При други наши клиенти практиката е различна. Стопанства, които сеят по-късно поради една или друга причина, използват еднократно Nitrotec 46 Plus в началото на март с завишена доза, набавяща необходимия азот за цялата вегетация. По такъв начин те си спестяват едно торене и осигуряват пълноценно подхранване на посевите.

Това са два различни примера с един и същ извод: технологията на торене не трябва да започва от продукта, а от конкретното поле, културата и целта.

⠀

…И още от практиката

Честа практика е пролетниците да се торят еднократно преди и/или със сеитбата. Особено за култура като царевицата, която има нужда от повече азот, набавянето еднократно в началото на кампанията е неефективно. Ако се добави голямо количество конвенционален азот, той частично ще се изгуби и няма да успее да изхрани растението. Но ако сложим DMPP, този проблем се решава, както и рисковете от загуби от денитрификация и изгаряне на растенията в случай на продължителна суша и високи температури.

⠀

Прочете още интервюто „Торовете с инхибитори са отговор на условията, в които се работи днес“ за АгроБио Техника

Защо две полета, наторени с една и съща урея, могат да имат различни загуби и следователно резултати?

⠀

Катрин Чавдарова, инженер-химик, лаборатория „Почвени анализи“

⠀

Защото рискът от загуби не се определя само от тора. Почвените свойства също влияят върху разграждането на уреята. Често първо гледаме pH и приемаме, че високото pH автоматично означава големи загуби. На практика картината е по-сложна. В изследване със 79 различни почви е установено, че първоначалното pH само по себе си не е достатъчно, за да предвидим размера на загубите при обикновена урея. Значение имат и други почвени свойства, включително съдържанието на глина, органичното вещество и способността на почвата да «противодейства» на резки промени в pH.

Не бих оценявала риска само по един показател. Ако уреята остава на повърхността, има много растителни остатъци, времето благоприятства бързото ѝ разграждане и не се очаква достатъчно валежи, които да я придвижат в почвата, вече имаме съчетание от фактори, което заслужава внимание.

Ако инхибиторът намалява загубите на азот, защо понякога не виждам разлика в добива?

⠀

Кирил Янчев, агроном, търговски представител за Югоизточна България

⠀

Използването на инхибитор не е гаранция, но при определени условия може да допринесе за увеличаването на добива. Основното му предимство е, че намалява риска част от внесения азот да бъде загубена, преди културата да успее да го усвои. Така можем да разчитаме в по-голяма степен на азота, който сме предвидили в програмата за торене, особено когато условията след внасянето благоприятстват загубите.

Дали това ще се отрази на добива, зависи от потребностите на културата и останалите условия през сезона. Ако азотът е бил ограничаващ фактор, намаляването на загубите може да осигури допълнително количество за растението и да се отрази положително на добива. При култури като пшеницата ефектът може да се прояви и в качеството на продукцията, например в съдържанието на протеин в зърното. Ако обаче културата вече разполага с достатъчно азот или развитието ѝ е ограничено от недостиг на вода, друг хранителен елемент или заболяване, разлика в добива може и да няма.

Затова бих оценявал ползата от инхибитора в няколко посоки: възможността за по-висок добив, качеството на продукцията и по-малкия риск от загуби на внесения азот. Дори когато добивът е сходен, намаляването на загубите може да бъде основание да преразгледаме азотната норма за следващия сезон, като проверим дали можем да постигнем същия резултат с по-малко внесен азот.

Намаляването на загубите и увеличаването на добива са свързани, но не са едно и също. Това е важно, когато оценяваме резултатите от използването на инхибитор.

Мога ли да намаля азотната норма, ако използвам инхибитор на уреазата, без да рискувам добива?

⠀

Лена Русева, агроном, технически маркетинг

⠀

Възможно е, но не бих започнала с правилото „използвам инхибитор и намалявам азота с 10 или 20%“. По-важният въпрос е дали сегашната азотна норма е правилно определена и колко ефективно културата използва внесения азот.

При полски опити със зимна пшеница е установено, че при използване на урея с LIMUS азотната норма може да бъде намалена с 20%, като се запази сходен добив спрямо изпитаните варианти с по-висока норма. Сред тях са били както обикновена урея, така и урея с LIMUS. Резултатът показва възможност за по-ефективно използване на азота, но не означава, че намаляването на нормата с 20% е приложимо за всяко поле.

Практически бих проверилa по-ниската норма на част от площта, като запазя останалата технология еднаква. Ако едновременно сменим тора, намалим нормата и променим срока и начина на внасяне, накрая няма да знаем коя промяна е повлияла на резултата.

При такъв опит има смисъл да сравним не само добива, но и качеството на продукцията и разходите за торене. Така след един сезон ще имаме собствена информация дали използването на инхибитор действително позволява да работим с по-ниска азотна норма.

Има различни видове инхибитори. Как да разбера кой е подходящ за моята технология на торене?

⠀

Йордан Йорданов, агроном, регионален мениджър Североизточна България

⠀

Бих започнал с три въпроса: какъв тор използвам, как и кога ще го внеса и от какъв тип загуби има най-голям риск при конкретните условия. Отговорите обикновено ни насочват и към подходящия тип инхибитор.

Ако например планираме повърхностно внасяне на урея и няма възможност тя да бъде инкорпорирана или скоро след торенето не очакваме достатъчно валежи, бихме обърнали внимание най-вече на риска от загубите на амониев азот. Тогава има логика да използваме инхибитор на уреазата, като NBPT или комбинацията NBPT + NPPT в LIMUS, който забавя разграждането на уреята.

В друга ситуация може да искаме да задържим азота по-дълго в амониева форма и да ограничим бързото натрупване на нитрати в почвата. Това има значение например при по-голямо еднократно внасяне на азот, когато между торенето и активното му усвояване от културата има по-дълъг период, или при условия с по-висок риск от отмиване и денитрификация. Тогава можем да разгледаме инхибитор на нитрификацията, например DMPP.

При избора бих взел предвид и почвата, очакваните валежи и температури, културата и етапа от развитието ѝ, азотната норма и възможността тя да бъде разделена на няколко приложения. Един и същ продукт няма да бъде еднакво логичен във всяка технология. Целта е първо да определим къде е най-големият риск да загубим част от внесения азот и след това да изберем технологията, която ни помага да управляваме точно този риск.

 

А с какъв друг “бърз” азотен тор да подхраним след или преди този с инхибиторите, за да имаме допълване и максимално усвояване и на двата продукта и завършена технология?

⠀

Йордан Йорданов, агроном, регионален мениджър Североизточна България

⠀

Отговорът би могъл да е много обширен, но най-правилно решение можем да вземем след почвен анализ, дори и да има полета с големи разлики в pH и запасеност.

Има случаи, при които в стопанство от над 30000 дка сме работили с два различни инхибитора и два различни подхранващи азотни торове (КАН, при pH<6 и с АСН при pH>7,5). Резултатите показаха, че сме взели правилно решение.

Уреята с покритие от нийм е по-достъпна като цена. Какво трябва да знам за нея?

⠀

Деян Велков, инженер-химик

⠀

По-ниската цена не означава, че говорим за недоказана технология. Ниймът е от растителен произход, а използването му като покритие на уреята се изследва от десетилетия. Най-мащабният пример е Индия, където технологията се прилага широко, а от 2015 г. става част и от националната политика за използване на урея в земеделието. Практическият интерес е свързан с по-ефективното използване на азота. Съединенията в нийма могат да забавят нитрификацията и така част от азота да се задържи по-дълго в амониева форма. Това може да бъде от полза при условия с по-висок риск от загуби чрез отмиване. За ефекта на нийма има значителен обем научни изследвания, но резултатът може да варира. Значение имат качеството и съставът на използваната суровина и покритието, почвената температура и влажност, свойствата на почвата и условията след внасянето. Затова бих разглеждал уреята с покритие от нийм като доказала се и по-достъпна технология, но не бих очаквал еднакъв ефект при всички условия.

Два азотни тора съдържат един и същ инхибитор. Означава ли това, че са практически едно и също?

⠀

Йоан Неков, съуправител

⠀

Не непременно. Наличието на един и същ инхибитор не означава, че двата тора са идентични или че при всички условия ще постигнат еднакъв резултат. На първо място бих разгледал състава на самия тор. Важно е колко азот съдържа, в какви форми е той и дали продуктът осигурява други хранителни елементи, от които културата има потребност. При сравнение трябва да обърнем внимание и на количеството инхибитор, а не само на неговото наименование. Значение има и технологията на производство. Начинът, по който инхибиторът е вложен, равномерността на разпределението му и стабилността на готовия продукт могат да повлияят върху действието му. Затова два тора с един и същ инхибитор не бива автоматично да се приемат за напълно равностойни. Не бих подценявал и условията на съхранение. Продължителният престой, високите температури или неподходящите складови условия могат да повлияят върху качеството на някои продукти. Тук е важно да се спазват указанията на производителя за конкретния тор, включително срокът и условията на съхранение. Затова при избора бих сравнил цялостната технология: състава на тора, съдържанието и начина на влагане на инхибитора, качеството на готовия продукт и условията, при които той е съхраняван. И, разбира се, резултатите от приложението му при сходни условия. Самото наименование на инхибитора не е достатъчно, за да направим обоснован избор.

При подготовката на материала използвахме научни публикации и специализирани източници, част от които ще намерите по-долу:

  1. Sunderlage, B., & Cook, R. L. (2018). Soil Property and Fertilizer Additive Effects on Ammonia Volatilization from Urea. Soil Science Society of America Journal, 82(1), 253–259.
  2. Qianqian Li et al. (2015). Effect of a new urease inhibitor on ammonia volatilization and nitrogen utilization in wheat in north and northwest China. Field Crops Research, 175, 96–105.
  3. Mohanty S. et al. (2021). Real-time application of neem-coated urea for enhancing N-use efficiency and minimizing the yield gap between aerobic direct-seeded and puddled transplanted rice. Field Crops Research, 264, 108072.
  4. Government of India, Press Information Bureau (2015). Press Note – Neem Coated Urea.
  5. Dempsey, R. J., et al. (2017). Ammonia Volatilization, Rice Yield, and Nitrogen Uptake Responses to Simulated Rainfall and Urease Inhibitor. Agronomy Journal, 109, 363–377.
  6. Corrochano-Monsalve, M., et al. (2021). Mechanism of action of nitrification inhibitors based on dimethylpyrazole: A matter of chelation. Science of the Total Environment, 752, 141885.