АКАДЕМИЯ СЕМБОДИА
ㅤㅤㅤㅤㅤ
ㅤПочвената засоленост е състояние, при което в почвения разтвор има твърде високо съдържание на водоразтворими соли, включително натрий (Na+), хлор (Cl–), калий (K+), сулфати (SO42-) и други. Докато йони като калиевия и сулфатния действат и като хранителни елементи за растенията, то натриевият и хлорният йон не се считат за хранителни елементи и затова говорейки за засоленост обикновено се фокусираме само върху тяхната концентрация. Факторите, които водят до засоляване на почвите могат да бъдат част от естествени процеси, свързани със скалния състав на почвата, нейното образуване, климатът и топографията на даден район. Не по-малко важни са и факторите, свързани с човешката дейност и най-вече с някои недобри земеделски практики в продължение на много години. Засолеността води до ускорена почвена деградация и намаляващо почвено плодородие, което сериозно заплашва сигурността при производството на храни и екологията. С времето засолените площи в глобален мащаб се увеличават. Според различни статистически данни днес почти 30% от земеделските площи по света са засолени, като някои от тях – до степен, която не позволява отглеждането на чувствителни култури върху тях, каквито са, например повечето овощни, зеленчукови и цитрусови култури. Почти половината от напояваните площи по света са засолени в различна степен. България не прави изключение. В региони като бургаския, сливенския и други има трайно засолени почви, чиито процент като площи не намалява като цяло за страната. Климатичните промени допълнително увеличават важността на проблема. Слънчогледът и царевицата, например, макар и не от най-чувствителните на засоляване култури, засети на засолени площи и развиващи се в засушливи условия, лимитират сериозно добива си заради комбинацията засоленост плюс недостиг на вода. Картирането и редовният контрол на разпространението и степента на засоленост на почвите е важен инструмент в управлението на почвеното плодородие. Хубаво е, че има натрупано познание и опит относно предпазването, ограничаването и възстановяването на почвите от засоляване. Това познание включва различни методи за отмиване на солите, прецизно напояване, прецизно торене, органично, растително и микробиално почвено саниране и други.
ㅤㅤㅤ
Какво всъщност причинява почвеното засоляване на растенията?
ㅤДиректните вреди са свързани с влошаване на постъпването на вода и хранителни вещества в корените, тяхното затруднено придвижване към връхните части на растенията, както и отравяне на тъканите. Индиректните вреди са свързани с влошаването на физико-химичните свойства на почвата. Всичко това води до забавено развитие на растенията и по-ниски добиви. За по-любопитните: растителните корени всмукват (абсорбират) хранителните йони, такива като амониев (NH4+), калиев (K+), калциев (Ca2+), магнезиев (Mg2+), нитратен (NO3−), фосфатен (PO43-) и сулфатен (SO42-), чрез специални транспортни протеини, разположени в клетъчните мембрани на кореновите епидермални клетки. Някои от тези протеини са специализирани да пренасят само един определен йон, други са по-малко специализирани. Когато в почвения разтвор има натриеви (Na+) и хлорни (Cl–) йони, т.е. налице е засоляване (содифициране), тогава натриевите йони влизат в конкуренция с други катиони, особено с амониевия и калиевия, а хлорните йони влизат в конкуренция с други аниони, особено с нитратния и могат лесно да проникнат в растителните корени вместо полезните хранителни йони. През цялото това време, повишената концентрация на соли в почвения разтвор затруднява постъпването на вода в растенията. Растенията не са безпомощни и имат защитни механизми срещу натрупването на вредни йони в тъканите.
ㅤㅤㅤ
ㅤㅤㅤㅤ
ㅤНапример, специални ензими способстват обратното изпомпване в почвата или натрупване в клетъчните вакуоли на натриевите и хлорните йони. Друг механизъм е секретирането на соли през листата. Тези механизми обаче са енергоемки и изтощават растенията.
Визуалните индикации за почвена засоленост включват изсветляване на цвета на почвата, понякога до бяло, наличие на солни петна по почвената повърхност, понижена кълняемост на семената, забавено развитие и понижена жизненост на растенията, листни пригори.
Проверка за наличие и степен на засоленост може да се направи чрез лабораторен анализ на минералния почвен състав и електропроводимостта на почвата.
ㅤㅤㅤㅤㅤㅤ
ㅤㅤㅤㅤ
ㅤОтглеждането на по-малко чувствителни на засоляване култури е част от мерките за ограничаване на този проблем и постепенно възстановяване на почвата. Такива култури обикновено развиват коренова система на по-голяма дълбочина, като по този начин не позволяват изкачването на соли по капилярен път и са способни да запазят активна работа на корените в такава среда. Корените излъчват въглероден диоксид и протони, които вкисляват почвения разтвор и деблокират калция, който пък измества излишъка от натриеви йони. Люцерната и множество зърнени култури са относително толерантни на засоляване. Първенец сред тях се счита ечемикът. Сред зеленчуковите култури като по-малко чувствителни на засоляване се считат картофите, доматите, зелето, морковите, салатата и лука. Сеитбооборот, включващ отглеждане на по-малко чувствителни култури, особено през засушливите годишните периоди, е добра мярка за справяне с почвената засоленост. С други думи, няма култура, на която засоляването в почвата да не пречи. Просто има култури, чийто добив се намалява с по-малък процент при отглеждане в засолени почви в сравнение със силно чувствителни култури, които могат и да не оцелеят в такава среда.
ㅤДруг метод за справяне с почвеното засоляване, разбира се, е подборът на подходящи торове и прецизното им използване, както при полски, така и при интензивни култури, както за площи с напояване, така и за площи без напояване, както за почвено, така и за субстратно отглеждане. Неправилното използване на органични или синтетични торове може да увеличи почвената засоленост в областта на кореновата ризосфера. Неправилната торова норма не само, че повишава значително концентрацията на йони в почвения разтвор, не само, че затруднява нормалната работа на корените, не само, че може да замърси подпочвените води с остатъчни соли и патогенни за хората микроорганизми (от оборски тор), но се явява и излишен разход. ㅤㅤㅤ
ㅤСъвременните торове позволяват много по-прецизно да се изчисли правилната торова норма, както за полските, така и за интензивните култури. В портфолиото на Сембодиа има редица торове, съдържащи калий, калций и магнезий, свободни от натрий и хлор, подходящи за всички култури в България с цел превенция и преодоляване на проблема с почвеното засоляване. Такива продукти са например водоразтворимите формулации НПК 12.8.40+МЕ, НПК 20.20.20+МЕ, монокалиев фосфат (MKP), калиев и калциев нитрат, както и продукти като калциево-амониев нитрат (CАN), амониев сулфат нитрат с магнезий (АSN+Мg), NPK10.26.26+S+Mg и други. Такива продукти насищат почвения разтвор с полезни и лесно усвоими за растенията соли, които изтласкват извън кореновата ризосфера излишния натриев хлорид. Стимулантите с почвено и листно действие също имат възпиращ засоляването на почвата или субстрата ефект и намаляват загубата на добив от конкретния посев или насаждение. Постъпили в почвата те стимулират жизнеността на корените и симбиозните микроорганзими и по този начин подпомагат кореновото хранене и намаляват почвената деградация. При листно подхранване те повишават защитните сили на растителния организъм, компенсират затрудненото придвижване на хранителните елементи към листата и така стимулират най-важния процес – фотосинтезата, но и различни други жизнени процеси в растенията. Подходящи продукти в портфолиото на Сембодиа са например Диана, Труено, Басфолиар житни, Кристафол К, Кристафол Н, Енергрийн Витал и др.
ㅤㅤㅤㅤ
Възползвайте се от експертизата на нашия лабораторен и търговски екип за избор на най-добър подход, торов продукт и стимулант за преодоляване риска от засоляване.