Предсеитбено торене на пролетници
Разбирането на деликатния баланс на азота, фосфора и калия – основните макроелементи в торенето на слънчогледа и царевицата е от решаващо значение за земеделските производители, които се стремят да увеличат максимално добива си, като същевременно минимизират въздействието върху околната среда. И двете култури са големи потребители на хранителни вещества и изискват добро управление на храненето, за да се постигне най-висока производителност.
Слънчогледът е високо адаптивна култура, която може да се развива на почти всички почвени типове. Слънчогледовото растение развива голяма коренова система, със силно развит централен корен и странични разклонения, която позволява достъп до хранителни вещества и вода от по-дълбоките почвени слоеве в сравнение с други едногодишни култури.
Благодарение на мощната си коренова система, която прониква в земята на дълбочина 1–1,5 м, царевицата също усвоява водата и хранителните вещества по-ефективно от повечето житни култури.
Много често се приема, че поради добре развития си корен растението може да покрие по-голямата част от нуждите си от хранителни вещества от почвата, намалявайки необходимостта от торене. Практическият опит обаче показва, че за да се постигнат висококачествени добиви и оптимална производителност, трябва да осигури адекватно хранене, в достатъчни количества и в подходящото време.
Ето защо, разбирането на хранителните нужди на двете култури и тяхното задоволяване чрез ефективно торене не само спомага за повишаване на производителността, но също така подобрява качеството на почвата и запазва природните ресурси. Прецизното планиране на торенето е от решаващо значение за постигане на максимален добив и високо качество на семената.
Хранителни нужди на слънчогледа и царевицата в ранните етапи
Пролетните култури, както и всички други растения имат необходимост от добър старт. Осигуряването на точните хранителни елементи още от сеитбата ще даде необходимия тласък за образуване и развитие на корените и нормален растеж.
За своя оптимален растеж растенията се нуждаят както от основните макроелементи – азот, фосфор и калий, така и от микроелементи, които макар и в малки количества са много важни за растението. Всеки от тези елементи играе специфична роля в метаболитните процеси на растението.
Една от често срещаните практики и абсолютно погрешна, е еднократното предсеитбено торене само с азот, защото то води до по-нисък и некачествен добив и до повече нападения от болести и неприятели.
Нуждата на културите от азот е различна през различните фази на развитие. Слънчогледът има сравнително ниска нужда от азот като цяло. За формиране на 100 кг семена, слънчогледа извлича 3,5 – 4,5 кг азот. За постигане на добив от 300 кг/дка, слънчогледа ще има нужда от около 10 до 13 кг азот за цялата вегетация.
Обикновено слънчогледът има минимални нужди от азот през ранните етапи на растеж, а усвояването му е много ниско до фаза 3-та двойка листа. След това растението навлиза в период на интензивно нарастване на вегетативните органи, когато има по-голяма нужда от азот. Критична по отношение на необходимостта от азот е фаза 3-та двойка листа, когато се залагат репродуктивните органи. В тази фаза слънчогледовото растение се програмира колко цветчета да заложи върху питата. Затова е много важно да не се допускат никакви хранителни дефицити. Слънчогледът има нужда от балансирано количество на микроелементите – бор, мед, желязо, манган, молибден, цинк, сяра и приложението на продукти, съдържащи микроелементи и аминокиселини, се отразяват благоприятно на развитието на растението и добива – Труено ВП, Дунякел Микс или с Дунякел Фюжън, Микроплант БорАмин, Кристафол К и Енергрийн Витал.
Степента на усвояване на хранителни вещества е максимална след фаза 4-та двойка листа до появата на питата. В етапа на вегетативен растеж, растенията абсорбират големи количества хранителни вещества и вода, за да формират здрава коренова система и богата листна маса, което спомага за образуването на питата, цъфтежа и наливането на семената в по-късните фази.
Важно е обаче да се избягва прекомерното торене, особено при маслодайния слънчоглед, тъй като това може да намали съдържанието на масло в семената. Освен това, прекомерното торене с азот може да увеличи риска от полягане и поява на болести (като склеротиния).
При царевицата, също се препоръчва прилагането на азота да се извършва на етапи, тъй като царевичната култура абсорбира много малко азот през първия месец от растежа. Нуждата от азот се увеличава във фаза 7-8 листа. След като достигне фаза 8 листа, царевицата трябва да е запасена с достатъчно количество азот.
Едва 30 % от азота се усвоява до фаза издължаване на стъблото, до изметляване – 50 %, до края на изметляване – 70 %. Затова подхранване с азот в тези фази може да бъде много благоприятно за добива.
През фаза 3-8ми лист е много важно да не допускаме никакви хранителни дефицити в посева, тъй като през фаза 4-6 лист в царевичните растения се залага броя на редовете зърна около вретеното, а през фаза 8ми лист се залагат зърната на всеки ред.
В тези ранни фази царевицата е особено чувствителна към недостиг на хранителни вещества, по-специално на цинк. Цинкът активира ензимите, които са отговорни за синтеза на определени протеини. Участва в биосинтеза на хлорофил и някои въглехидрати, превръщането на нишестето в захари и помага на растението да издържи на ниски температури. Цинкът е от съществено значение за образуването на ауксини, които подпомагат регулирането на растежа и удължаването на стъблото. В тази фаза недостига може да се компенсира с листно приложение на Микроплант Манган+Цинк.
Фосфор
В ранните етапи растежът на растенията е бавен и е съсредоточено главно в развитието на подземната им част. За да развият здрава и силна коренова система, растенията имат най-голяма нужда от фосфор в началните етапи на своето развитие.
Фосфорът играе важна роля и в енергийните процеси на растението – участва в състава на аденозинтрифосфат (АТФ), като източник на енергия за важни метаболитни процеси. Фосфорът е съставна част на нуклеиновите киселини (РНК и ДНК), участва в синтеза и в транспорта на въглехидратите, подобрява цъфтежа и ускорява развитието на семената.
Не подценявайте ролята на фосфора в ранните етапи на развитие!
Фосфорът трябва да се запасява регулярно, поради неговата способност да се фиксира в почвата вследствие на свързването му с други елементи, най-вече с калций, при почви с алкална реакция, и алуминий и желязо, при почви с ниско рН.
През последните години все повече земеделци внасят фосфор нерегулярно или под необходимите количества. Все по-честа практика става да се пропуска изцяло фосфорното торене при пролетните култури и да се разчита на запаса, който е внесен при есенните култури през предходната година или ако се прилага фосфорсъдържащ тор, значително да се занижават торовите норми. До каква степен това е рентабилно? Колко от внесения фосфор се усвоява от растенията и колко от останалия (ако има такъв) в почвата остава усвоим за растенията?
Един от най-важните фактори, влияещи върху агрономическата ефективност на всеки тор, е разтворимостта. На пазара се предлагат много фосфорни торове, с различно съдържание на активно вещество, но често разтворимостта на съдържащия се в тях фосфор във вода е между 30% и 80%. При занижаване на торовата норма и ако вземем предвид, че се използва фосфорен тор с активно вещество от 20% и при ниския процент на разтворимост на фосфора във вода, количеството на достъпния фосфор в почвата ще е много ниско и няма да може да отговори на нуждите на културите. Това ще доведе до забавяне в развитието на цялото растение, както и значителни нарушения при формиране на репродуктивните органи и респективно до значително понижаване на добива. Допълнително, след износа от растенията на активно вещество, почвата става все по-изтощена и почвеното плодородие намалява.
До фаза изметляване растенията усвояват около 40% от фосфора и около 80% от калия. При торене с калиеви торове усвояването на калия продължава до края на вегетацията.
За постигане на по-високи добиви и качествена продукция нашата препоръка е предсеитбеното внасяне на комбинирани NP или NPK торове с по-високо съдържание на фосфор и по-малко съдържание на азот: