АКАДЕМИЯ СЕМБОДИА

ㅤㅤ

ㅤОще от 80-те години на миналия век 100% от площите с царевица в страната се засяват с хибридни семена, т.е. при засяване на зърна/семена от пожънатата стокова продукция добивът през следващия цикъл ще е с 150-200% по-нисък. Използването на сертифицирани, жизнени семена с доказан произход е важно условие за успешно производство. Повишаващият се абиотичен и биотичен стрес изисква прилагането на стимуланти върху семената да бъде част от всяка технология на производство. Съвременните хибриди имат сериозни добивни възможности и затова имат високи изисквания към торенето с азот, фосфор и калий, а също така и към сяра, магнезий, калций, цинк, мед, манган и др.

Може би поради тропическия си произход, царевичното растение притежава най-ефективния фотосинтетичен апарат (С4 тип фотосинтеза) сред зърнено-житните култури (С3 тип при останалите), което обяснява и великолепните добивни възможности на културата, както вероятно и повишената взискателност към хранителни елементи, напр. цинк, в сравнение с други зърнено-житни култури. Правилното почвено и листно торене е от ключово значение за постигане на максимален добив и качество на продукцията (зърно или силаж). Счита се, че съвременните хибриди са вече близо до биологичния възможен максимум като добив. Модерни селекционни методи като генетичното модифициране (колкото и негативната пропаганда срещу инструмента да властва в различни части на света и особено в Европа) и генетичното редактиране (CRISPR) подпомагат увеличаването на биологичния максимум, повишаването на устойчивостта към стресови фактори, подобряването/оптимизирането на усвояемостта на хранителните елементи и водата от почвата, създаването на нови качествени характеристики (устойчивост на ПРЗ, хранителни качества, биологични съставки за хора със специални нужди) на културата.

ㅤЦаревицата се отглежда в България като типична пролетна култура. Младите растения относително лесно измръзват (особено щом възелът на братене е вече над почвата), затова семената трябва  да се сеят, когато почвата се затопли трайно до поне 9-10°С на 9-10 см дълбочина. Семената на повечето царевични хибриди изискват температурна сума от около 90 градуса, за да отключат ензимните си процеси и да се появи кълнът. Някои хибриди позволяват по-ранна сеитба, защото семенцата се „събуждат“ при събрана по-малка температурна сума. Третирането на посевните семена от царевица с микроелементи намалява нападението от болести и неприятели.

Гъстотата на сеитбата зависи от условията на отглеждане и от сортовите особености (за зърно 4500-7500 растения на декар, за силаж до 8500-12000 растения на декар). Царевицата вирее добре на разнообразни почви, но предпочита слънчеви терени, дълбоки, добре аерирани, дренирани почви, с добра влагозадържаща способност и рН 6.0-7.2. Царевицата е чувствителна на кисела реакция и засоляване. При кисело pH  и/или засоляване добива на царевицата значително се понижава (10-30 %). Царевичните корени на младите растения лесно изпадат в асфикция (задушаване) при трайно почвено преовлажняване, а със засушаването царевицата се справя по-добре от други зърнени култури. Тази култура по-ефективно усвоява водата в сравнение с другата основна пролетна култура в България – слънчогледа. Температури над 35-36°С силно намаляват жизнеността на прашеца и свилата и нарушават сериозно опрашването, а при температури над 40-45°С практически спира вегетативното развитие на растенията.

Има три много критични за добива фази в развитието на младия царевичен посев за зърно:

(1) Фаза 4-6 лист: през тази фаза царевичните растения решават колко реда зърна да формират около вретеното. Хибридите с индекс ФАО около 350-400 взимат това решение по-рано – около 4-5 лист. Хибридите с ФАО над 400 взимат това решение около 5-6 лист.

(2) Фаза 8 лист: през тази фаза растенията решават колко зърна да заложат на всеки ред.

(3) Изметляване – цъфтеж – първоначално наливане на зърното.

Роля на хранителните вещества при царевицата

Царевицата е взискателна и се отплаща щедро при правилно хранене. Царевицата се нуждае от най-много хранителни вещества във фазите от издължаване на стъблото до края на фаза изметляване. В зависимост от технологията на отглеждане, основното торене се прави предсеитбено, с окопаването се прави подхранване. Почти през цялата вегетация е възможно и листно торене.

1.Азот: Азотът е незаменим хранителен елемент за нормален растеж и продуктивност на царевицата. Азотът влиза в състава на всички аминокиселини, те изграждат белтъчините, а те клетките. Азотът е важен за фотосинтезата, продуктивният растеж и добива. При недостиг на азот младите растения стават бледи жълто-зелени с тънки стъбла. При по-големите растения се появява „V“ образно пожълтяване на краищата на листата. Първите симптоми се получават по по-старите листа. Недостигът на азот по време на формиране на листата намалява добива. Недостигът на азот по време на наливане на зърното води до по-ниско качество на зърното и ниско съдържание на протеини.

Снимка: недостиг на азот, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, C.Witt, J.M. Pasuquin

 Едва 30 % от азота се усвоява до фазата на издължаване на стъблото, до изметляване – 50 %, до края на изметляване – 70 %. Затова подхранване с азот в тези фази може да бъде много благоприятно за добива (почвено с гранулирани торове, с разтворими торове с капковото напояване и с дъждуване, с листни торове). Късното торене с азот повишава добива, качеството на зърното и увеличава съдържанието на протеини в зърното. При царевицата за зърно най-високите добиви се получават при азотна норма на торене 20-25 кг/дка (N). Нивата на азотното торене трябва да бъдат такива, че да стимулират максимално растежа и същевременно да осигурят на растенията добър синтез на протеини, важно, както за царевицата за зърно, така и за царевицата за силаж. Твърде много азот (небалансирано торене) може да наруши пропорцията между вегетативната маса и количеството зърно от всяко растение. Като резултат от прекомерно азотно торене може да падне съдържанието на скорбяла/нишесте в царевичния силаж. Балансираното торене стимулира развитието корените, вкл. на корените от възела на братене (т.нар. въздушни корени), които подобряват закрепването и устойчивостта на полягане на растенията. Предозирането на азотното торене и твърде късното му приложение в сезона увеличава риска от полягане на царевицата. Предсеитбеното торене е желателно да се извършва с продукти, съдържащи подходящо балансирани хранителни елементи (с превес на фосфор и калий) в бързо усвоима форма, напр. NPK 15.15.15(10), NP 20.20(14), NP 14.40(7), DAP, MAP.

2.Фосфор: Фосфорът спомага за по-добрата кълняемост и за ускоряването на цъфтежа и зреенето на зърната. Подобрява качеството им (съдържание на протеини и скорбяла). Ускорява растежа на кореновата система на младите растения. Повишава устойчивостта на растенията към измръзване и суша. Царевица с недостиг на фосфор забавя развитието си и растенията остават значително по-дребни. Листата са тъмнозелени с пурпурни краища (натрупване на антоцианини). При недостиг на фосфор кочаните остават по-дребни, деформират се и върховете им остават неозърнени. При недостиг на фосфор зърното отдава по-бавно влагата. Фосфорът е необходим и за усвояването на азота.

Снимка: недостиг на фосфор, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, Jason Kelly, Mozaffari

  Фосфорното торене балансира и подобрява резултатите от азотното торене. Студената почва затруднява достъпа на фосфор в началните етапи на развитие на посева. Едва 10 % от фосфора се усвоява до фаза удължаване на стъблото, 30 % от фосфора се усвоява до фаза изметляване. При пълна зрялост на зърното 70 % от фосфора в растението е прехвърлен в зърното, влияейки пряко върху съдържанието на протеини в зърното. Фосфорно торене с норми около 15 кг/дка (нормата на фосфорно торене се определя от комплексни фактори, като сорт, планиран добив, технология, почвено състояние и др.) при почви с ниско съдържание на фосфор води до значително повишаване на добива. При почви с нормална и висока запасеност с фосфор, стартиращо торене с 2-3 кг/дка P2O5 е добра инвестиция.

3.Калий: Калият има важна роля за развитието на царевицата, за синтеза на въглехидратите и за разпределението на белтъчините. Калият е особено важен по време на вегетативния растеж. Едва 30 % от усвоения калий се акумулира в зърното. Калият допринася за образуването на восъчен слой върху епидермиса, което прави растенията по-устойчиви на болести, неприятели (вкл. нематоди) и намалява загубата на вода (устицата работят по-ефективно). Калият е важен също за изпълването на зърната, ефикасното ползване на водата от растението и намалява риска от измръзване на младите растения и полягане.

Снимка: недостиг на калий, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, M. Hasegawa

Светлозелени растения (или на ивици с жълти листа), може да бъде признак за недостиг на калий. Пожълтяването или изсъхването на краищата на листата се среща по-често по долните листа на царевицата и по-късно преминава в некроза, при по-големите растения краищата и върховете на листата стават кафяви. При недостиг на калий царевицата забавя развитието си и залага кочаните си много ниско, което много затруднява прибирането и води до загуби на зърно, а впоследствие и до много самосевки в следващата култура. При недостиг на калий кочаните на царевицата стават по-дребни и неозърнени на върха. Проблемът се влошава при кисели и алкални почви, засушаване, преовлажняване, тежки глинести почви, почви богати на магнезий и студени почви. Усвояването на калия следва натрупването на разтворими соли в растението. В началните етапи кривата на усвояване изпреварва кривата на растежа на растението. Усвояването на калия е почти приключило по време на наливане на зърното на царевицата. Торенето с калий трябва да балансира торенето с азот. Прилагането на по-големи количества калий е особено важно при технологиите с минимални обработки и при директна сеитба. Калият може да се приложи предсеитбено и след това като подхранване и листно торене. Калиевото торене в норми около 15 кг/дка (K2O) (нормата на калиевото торене се определя от комплексни фактори, като сорт, планиран добив, технология, почвено състояние и др.) при почви с ниско съдържание на калий, води до значително повишаване на добива. При почви с нормална и висока запасеност с калий, стартиращо торене с 2-4 кг/дка (K2O) е добра инвестиция. Силажната царевица изнася много по-големи количества калий от царевицата за зърно.

4.Калций: Калцият е важен за здравината на клетките, за силни и здрави тъкани, за развитие на по-силна и голяма коренова система, за гъвкавостта на стъблата. При недостиг на калций растенията са по-ниски и със скъсени междувъзлия. Растежът на върховете на листата е нарушен, те изсъхват. Симптомите започват по младите листа, по върховете на листата се появяват първо светло зелени, а после бели петна, понякога ивичести некротични петна, листата се завиват надолу. Младите листа са набръчкани и недоразвити (калцият се придвижва в растението заедно с водния поток и затова младите/нарастващите растителни части страдат повече), некротични петна без хлорози може да се появяват между проводящите съдове. Върховете на младите листа се залепват за долният лист и придобиват кожест вид. Най-младите листа остават завити заедно със залепени върхове. Причина за слепването е отделеният желатиноподобен ексудат. Растенията може да останат много дребни. Калцият повишава устойчивостта на високи и ниски температури, както и на вредители. Приложението на калций е задължително при ниско рН на почвения разтвор.

Снимка: недостиг на калций, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, M.K. Sharma and P. Kumar

Снимка: недостиг на магнезий, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, M, K. Sharma and P. Kumar

5.Магнезий: Магнезият има важна роля за фотосинтезата, дишането, усвояването и придвижването на фосфора. Торенето с магнезий подобрява растежа, увеличава добива, качеството и хранителната стойност на зърното и силажа. Появата по по-старите листа на жълто-бяла междужилкова хлороза може да бъде признак на недостиг на магнезий. По старите листа се появява или цялостна междужилкова хлороза или хлороза на петна, листата може да станат червени или пурпурни, в най-крайните фази краищата и върховете на листата некротират и опадват. Общият растеж се забавя. Често се подценява контрола и подхранването с този мезо-елемент.

Балансираното хранене с калий, калций и магнезий е много важно за получаването на добри резултати. Магнезиево торене с норма 1-2 кг/дка (Mg) повишава добива. Конкуренцията между храненето с калий и магнезий, листното торене с магнезий има отличен ефект.  При максимален планов добив за зърно (над 800-1000 кг/дка) е задължително да торим и със сяра и магнезий, почвено и листно.

6.Сяра: Сярата е градивна единица на био-активни и градивни аминокиселини. Има ключова роля за пълното и правилно усвояване на азота от царевицата. Важна е за добрата работа на хлорофила. Сярата е важна за общия растеж, добива зърно, синтеза на протеини, скорбяла и мазнини, осигурявайки максимален добив и качество (зърно и силаж). При недостиг на сяра младите листа стават светлозелени. По-старите листа може да останат зелени, за разлика от недостига на азот, където хлорозата започва от тях.

Снимка: недостиг на сяра, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, Jashandeep Kaur

 При сериозен недостиг на сяра целите растения стават светлозелени на цвят и растежът на растенията се забавя. Приложението на 1-3 кг/дка (S) увеличава ефективността на азотното торене. Сярата формира комплексни съединения с алуминия в почвата и намалява неговата токсичност за царевицата.

7.Цинк: Цинкът има важна роля във фотосинтезата, развитието на хлоропластите, функционален, структурен и регулаторен ко-фактор на голям брой ензими, участва в производството на растежните регулатори отговарящи за удължаването на междувъзлията (ауксини). Важен е за доброто ранно развитие на растенията. В по-късни етапи ускорява узряването. Недостигът на цинк се влошава при влажни и студени почви, с високо съдържание на фосфор, с високо рН, с много органично вещество. От полските култури най-добрият индикатор за недостиг на цинк е царевицата. С добро хранене с цинк можем да намалим нападението от царевичен стъблопробивач. Недостига на цинк се среща много често в България.  При недостиг на цинк младите листа стават тесни с накъдрени междужилкови пространства, може да станат твърди и кожести. Появяват се  хлоротични зони (до бял цвят), започващи от основата на листата и вървящи успоредно на централната нерватура. Краищата на листата, върховете и централната нерватура може да останат зелени. Краищата на листата и стъблата може да станат червеникави.

Симптомите започват обикновено от по-старите листа, но понякога се появяват първо по най-младите листа. Намалява се растежа на междувъзлията и води до вджуджен вид. Забавя се изметляването и зреенето на царевицата. Добивът и качеството на зърното и силажа се влошават драматично. Усвояването на цинк се влошава на карбонатни почви, с високо рН и с високо съдържание на фосфор. Недостиг на цинк се диагностицира най-лесно в ранни фази на царевицата (2-8 лист). Нормата на листно торене с цинк е 50-180 г/дка Zn.

8.Бор: Борът има важна роля за растежа на младите тъкани на царевицата, формирането и жизнеността на полена и свилата и развитието на зърната. Борът е нужен, за да имаме здрави и пълни със зърна кочани, добре развити и здрави корени и стъбла. Борът е нужен за делението на клетките и за растежа на младите тъкани, както и за здравината на клетката. При недостиг на бор листата стават деформирани, с поява на восъчно-кафяви ивици (бронзови ивици), с постепенна некроза. Появяват се кухини в цветните легла, в стъблото, стъблото се пречупва. Растежът е ограничен и междувъзлията са скъсени. Озърняването не е пълно (липси на отделни зърна, дори цели редове). Листно приложение на бор във фазите на удължаване на стъблото на царевицата е много благоприятно. Нормата за листно торене с бор е 50-150 г/дка. Има доказателства, че торенето с бор увеличава съдържанието на скорбяла в силажната царевица.

9.Манган: Манганът участва във фотосинтезата, част е от редица градивни и био-активни протеини (хлорофил, ензими, витамини, хормони) и е важен за усвояването на нитратите. При недостиг на манган растежът се ограничава. Младите, напълно развити листа стават бледо зелени, хлоротични с кафяви петна. Недостигът на манган се среща рядко. Ако младите царевичните растения са много дребни, листата им са по-тънки от нормалното, сбръчкани и слаби, най-вероятно растенията страдат от недостиг на манган или бор. При сериозен недостиг на манган по средните и младите листа се появяват равномерни жълто-бели ивици, започващи от средната част на листата. Ивиците некротират, изсъхналите тъкани опадват от листната петура. Симтомите приличат на симптомите на недостиг на желязо, налага се листен анализ, за да сме сигурни за произхода на повредите. Кореновата система се скъсява и по нея има кафява и черна некроза. 

Снимка:  недостиг на манган, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, M, K. Sharma and P. Kumar

По-голямата част от мангана се акумулира в листата и стъблата на царевицата, в по-голяма степен от всички други микроелементи. Манганът се усвоява постепенно, особено по време на вегетативния растеж. Подходящо е почвено и листно приложение. Нормата за листно приложение на манган е 50-300 г/дка Mn.

10.Молибден: Молибденът е важен за усвояването на азота и опрашването. Молибденът е необходим за ефективното ползване на нитратите, заради двата ензима съдържащи молибден – нитрогеназа и нитрат редуктаза. При недостиг на молибден азотното торене е неефективно. Молибденът е нужен за синтеза на абсисинова киселина, която пък има важна роля за правилната работа на устицата. Най-често недостигът на молибден се среща в кисели почви. При недостиг на молибден по-старите листа стават хлоротични. Листата на върха на растението стават хлоротични, с некротични краища и се извиват в чашковидна форма. Скъсяват се междувъзлията на царевицата, намалява се листната площ. Намалява броят и размерът на мъжките и женските съцветия (метлица и свила). Приложението на молибден увеличава добива и съдържанието на протеини, скорбяла и масло в зърното/силажа. Третирането на семената с молибден-съдържащи препарати е силно препоръчително.

11.Мед: Медта е важна за фотосинтезата, дишането и е компонент в множество ензими. Играе важна роля във фенолния метаболизъм на растението. Играе важна роля за жизнеността на полена и образуването на зърната. Медта увеличава защитните сили на растението срещу патогени. При недостиг на мед стъблото забавя своя растеж и растенията стават по-дребни. Младите листа стават недоразвити, имат жълта междужилкова хлороза, долната част на листата става хомогенно жълто-зелена, завиват се, върховете изсъхват. Стъблата на царевицата са меки и пречупени. Могат да се видят деформирани зърна в кочана. Пада добива и качеството. Въпреки, че недостиг на мед се среща рядко, не бива да се 

Снимка: недостиг на мед, IPNI Crop Nutrient Deficiency Image Collection, T. Yamada

забравя, че царевичните растения са чувствителни на недостиг на мед, пиковите потребности са по време на генеративната фаза от развитието на царевицата. Царевицата има нужда от относително малко количество мед, в сравнение с другите микроелементи. Нормата за листно торене с мед е 20 г/дка Cu.

12.Желязо: Желязото е важно за фотосинтезата, компонент е на ензимите и на протеините, участва в оксидазно-редукционните процеси, подобрява използването от растението на нитратите и сулфатите. Подобрява добива и качеството на зърното. При недостиг на желязо се получава междужилкова хлороза и затормозяване на младите листа. Ако дефицитът продължава листата стават избелени и некротични. Растенията имат забавен растеж. Недостигът на желязо се среща рядко. Царевичните растения са по-слабо чувствителни на недостиг на желязо в сравнение с други зърнено-житни култури. Все пак, при недостиг на желязо, листното му приложение в ранните критични фази е необходимо. Нормата за листно торене с желязо е 50-100 г/дка Fe.

Торене на царевицата

ㅤНормите на торене на всяко царевично поле зависят от особеностите на почвата, хибрида, планирания добив, климатичните условия и трябва да се базират на регулярни почвени, а при нужда и тъканни анализи.

Особености на храненето на царевицата по фази

Растенията усвояват азот и калий преимуществено във фаза изметляване, а фосфорът се усвоява активно в периода на начално развитие, около цъфтеж и по време на наливане и зреене на зърното.

За формиране на 100 кг зърно и съответстващото количество вегетативна маса (корени, стъбла и листа) при различните по ранозрелост хибриди, царевицата потребява от почвата и торовете средно:

2,4-3.0 кг азот

1,0-1,5 кг фосфор

2,0-3,0 кг калий

0,6-1,0 магнезий и калций

0,3-0,4 кг сяра

1,1 г бор

1,4 г мед

11 г манган

0,09 г молибден

8,5 г цинк

20 г желязо.

Средното съотношение на N : P : K при царевицата е  2 : 1,2 : 1,4. То варира  в  зависимост от  хибрида  и  планирания  добив,  но общо взето  е в  доста тесни граници,  така че може да се ползва като изходна база при определяне количествата на отделните торове. Съществено влияние върху ефекта от торенето оказват моментът и начинът на внасяне на торовете. Изследванията у нас показват, че най-добри резултати се получават  при  внасяне  на  цялото  количество  фосфорни  и  калиеви  торове с основната обработка на  почвата; ако това е пропуснато, те могат да се внесат с една от предзимните обработки на почвата. Азотните торове обичайно се  внасят  предсеитбено  с  една  от  пролетните обработки.  Може  да  се  внесе  цялата  предвидена  доза  еднократно  или да  се внесе  ½  предсеитбено  и  ½  като  подхранване  с  последната  междуредова обработка,  което  обикновено  съвпада  с  фаза  7–8  лист  на  царевицата. Изглежда, че подаването на нужния азот с повече подхранвания през вегетацията не дава  по-добри резултати. Цинковият недостиг се компенсира чрез листно  пръскане  във фаза 3–6 лист на растенията. Третирането трябва да се извършва в хладните часове на деня, но след вдигане на росата. Задължителен  елемент в технологията на отглеждане на културата  трябва  да стане третирането на  семената със стимуланти, съдържащи ценни микроелемнти (Mo, Cu, Fe, Zn) и/или аминокиселини, растежни ензими, извлек от водорасли. При липса на почвени анализи, за получаване на добри резултати трябва да се осигурят на декар 10-12 кг азот, 6-8 кг фосфор и 8-9 кг калий като активни вещества (а.в.). В практиката най-често се приема, че почвите в нашата страна са добре запасени с калий и обикновено такива торове не се внасят. Това обаче може и да не е вярно за отделна конкретна площ, особено при отглеждане на калиеволюбиви предшественици.

Етапи на торенето

1.Третиране на семената: Подходящ продукт: Сийдър. Все още се подценява ролята на третирането на семената с биостимуланти. Редица данни доказват значението на стимулирането за преодоляване на дефицити в младите растения и ускорения растеж на посева в критичните ранни фази (почвени и надземни вредители, контрола на плевелите). Опитни данни показват, че три дни разлика в поникването на посева води до 10-15% разлика в добива на зърно.

2.Основно торене: Предсеитбено с последната обработка или със сеитбата. Продукти: NPK 16.16.16, NPK 15.15.15(10), NP 20.20(14), NP 14.40(7), DAP, MAP, др. За да не се засили чувствителността на полягане (особено при чувствителните хибриди), болести и неприятели, не се препоръчва едностранчиво торене с азот с норми над 5-6 кг/дка а.в.

3.Подхранване (5-8 лист на културата): При очакван много висок добив от царевицата или при проливни дъждове, които са измили азота в дълбочина, е подходящо да приложим например UAN, ATS, амониев сулфат, NitroTec® 46 Plus. Приложението, почвено и листно, с подходящия продукт е ефективно.

4.Стимулиране: (1) Семена: Сийдър. (2) В периода от поникване до 2-3 лист: Диана, Фертиум Руутс, Труено. (3) Във фаза 4-8 листа: Микроплант Манган+Цинк, Труено+Дунякел Микс, Кристафол К, Кристафол Н, Енергрийн Витал, Хийлър. (4) При възможност/нужда в по-късни фази: Труено, Енергрий витал, Кристафол К, Кристафол Н.

5.При повреди от бури и градушки през вегетацията: Фертиум руутс, Труено

Изискванията и храненето на царевица при поливни условия, за силаж, както и на сладка царевица има своите специфики, които не са разгледани подробно в този текст.

Искате да се уверите, че прилагате най-добрите практики? Ние сме тук, за да ви помогнем! Свържете се с търговските представители на Сембодиа за индивидуални съвети, които ще бъдат адаптирани спрямо вашите нужди и условия.